Промените в управлението на страната започнаха да генерират интересна тенденция във Варна – пренебрегвани от години политически сили започват да стават … необходими!
Колкото и странно да изглежда, на първо място, това е БСП. Специално във Варна от години е ясно, че има разминаване между един олигархичен съветско-милиционерско-комунистически кръг, представляван от кмета Кирил Йорданов и варненските социалисти.
Схемата беше проста - когато Йорданов имаше някакъв проблем, решаваше си го сам, в София, по силата на подобни (съветско-милиционерско-комунистически)неформални контакти. И естествено във Варна твърдеше, че е независим.
Само че днес времената са други. Още една-две пресконференции като тази на Яне Янев плюс една – две “покани” за раздумка в комисията за борба с корупцията в парламента и … току виж добрата стара БСП станала необходима. Мрежата от неформални връзки на варненския кмет може и да издържи атака от страна на новата власт, но с едно нещо НЕ може да се справи – с ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕТО от страна на новата власт. Не е необходимо Йорданов да бъде атакуван – просто го оставете без привилегии.

Защото Йорданов има не само стари проблеми с отминали сделки – икономическата криза му налага да бъде все по-внимателен с централната власт. Едно заглавие от днешната преса е многозначително “Министър Плевнелиев не искал да говори с Кирил Йорданов”. Ако тази информация е вярна, излиза, че за първи път на варненския кмет му е отказано правото да се прережда на опашката за властови ресурс.
Разбира се, нищо не пречи на олигархичния руско-милиционерско-комунистически кръг, представляван от кмета Кирил Йорданов да продължи с високомерието си спрямо варненските социалисти. Само че времената вече са други. БСП вече НЕ губи от пренебрежението на когото и да било. Как беше? Няма какво да губи освен оковите си:)
Да му мислят онези, които имат! Просто няма кой друг да даде ЛЕГИТИМНА защита на Кирил Йорданов. Приятелчетата му от олигархичния съветско-милиционерско-комунистически кръжок може и да са факири, но на светло НЯМАТ ЛИЦЕ!

Другата “необходима” политическа сила, колкото и странно да звучи става СДС. Във вътрешнопартиен план варненската организация рядко е придобивала такава тежест. На предстоящата Национална конференция на СДС, където се очаква да се сблъскат най -различни партийни лобита може да се окаже, че златното ключе е заровено именно във Варна (от едната страна на барикадата е Софийската организация и част от Пловдивската, от другата е Бургаската и остатъчното лоби на Командира в СДС).

За СДС – Варна обаче, далеч по-важни са обективните дадености във варненската организация на …ГЕРБ. Към днешна дата лицето на ГЕРБ в морската столица е комунистическо - милиционерско. Тепърва ще става ясно дали (по-скоро кога) ще придобие олигархични черти. Можете да се обзаложите и че на другарите от ГЕРБ-Варна, дружбата със СССР винаги им е била скъпа като слънцето и въздуха.
Или казано с думи прости…
ГЕРБ- Варна НЕ може да бъде алтернатива на Кирил Йорданов & Ko!
И Данчо Симеонов и Павел Димитров не са нищо друго освен поредния клонинг на същата машина произвела и Кирил Йорданов.
Ако изобщо в ГЕРБ някой се е припознал като десен, то този някой иска или не иска, ще трябва да съобразява с реалностите. Варна може да има десен (тоест нормален) кмет, само ако демократичната общност се сплоти на принципна основа. И няма кой друг да направи това освен доброто, старо СДС. Хубаво - лошо? Това е!
СДС – Варна може да е в трудно положение, но всички останали вдясно и най-вече ГЕРБ и ДСБ са в НЕВЪЗМОЖНА ситуация.
Първите заради новите си муцуни, вторите заради старите.
Антон Луков