Нормалното и ненормалното са двете страни на монетата, която хвърляме всяка секунда от шибаният си според Божо Димитров живот, за да се заблуждаваме, че вървим някак си нормално, или поне не съвсем ненормално към това, което ни очаква, въпреки нашите очаквания.

Между нормалното и ненормалното в реалния живот преминава много тънка жълта линия.
Ще се опитам да ви дам истински пример:
Ако в една чиста и отвсякъде маймунска общност, обитаваща определен баир от Алжирските Атласки планини се присламчи Човек, питам ви, кой е нормалният, и кой ненормалният? Маймуната или Човекът?
Маймуната си е у тях. Кому какво търси там Човекът е чисто екзистенциален въпрос. Но въпреки частността на въпроса, Човекът няма място там!

Много съм гаден, защото мен маймуните изобщо не ме интересуват. Смятам, и винаги съм смятал, че никой не може да попречи на маймуните да изживеят живота си така, както маймунската им нормалност го е предопределила.

Маймуните си нямат Маркс…
За хората не е така! Хората определено не искат да изживеят живота си по чисто човешки. Хората по един перверзен и необясним поне за мен засега начин, искат да изживеят времето си, не Живота си, а точно Времето си, като някакви външни наблюдатели, като извънземни същества, които имат поне още три живота. Усещам една симпатична простотия, липса на чувство за Вечност, усещам безпросветие, усещам страшно много липсващи, но задължителни елемени на човешкото съществуване, като: Историчност, Интелигентност, Отговорност, Вяра, Смисъл…

Боже, за кой ли път пиша за тези неща и все още мисля, че има смисъл да ги повтарям…
Човекът е единствeното същество на тази планета, което може да поема отговорност. Защото е единственото същество на тази планета, което има Разум. Разумът е нещо невероятно, за което Човекът няма заслуга, но Разумът го задължава.

Ноблис оближе!
Сега ще ви задам няколко въпроса:
Разумът и Комунизмът съвместими ли са? Едното не изключва ли другото?
Религията не дава ли повече отговори, отколкото въпроси можем ние с вас да й зададем?

Ще дойде ли време, когато между Човекът и заобикалящият го свят ще настъпи мир и хармония, без да е нужно някъде там в засада да чакат комунистите?

Ще разбере ли някога Човекът, че това, което го отдалечава фатално от него самият са самите комунисти? Че комунист не означава Човек, а нещо съвършено друго, което ние в момента не сме в състояние да дефинираме, въпреки, че вече сме го правили многократно?
…
Всеки иска да е нормален. Всеки дори се заблуждава, че е нормален. Всеки го заблуждават, че е нормален… Но нормалността има много сериозни параметри.
Времето! Времето, в което живееш. Думите, които си произнесъл през времето, в което живееш. Нещата, които си направил през времето, в което си произнесъл думите заради които живееш.

Да си нормален е огромна отговорност!Страшният ми въпрос е -Защо всеки човек живее във враждебна среда!
Защо животът не е като въже, за което се хваща всеки следващ, който го изкачва? Защо животът ни не е нещо приемствено, нещо което идва от дедите ни, а не нещо което започва с Благоев иженарицаем от подобните нему безродници „Дядото“?

Ние, българите, трябва да решим няколко много сериозни въпроса:
-Искаме ли да сме нация от преди повече от две хиляди години, или вече сме се предали на коментерна от преди по-малко от сто? Както се е предал целият ни засега условно цивилизован свят в т.ч. Обама и Майкъл Мур? Апропо, не е ли обидно за който и да е Човек да се равнява по Майкъл Мур? Който просто и само е един дебел, бял, глупав мъж?
-Искаме ли да разберем откъде идваме и накъде бихме могли да отидем в смисъл, ако сме много умни и самостоятелни и без комунистите да ни дават акъл?

-Вярва ли някой днес, че в тази скапана държава все пак има хора, които са готови да финализират простотията, да елиминират некомпетентността, да посочат път, защото не само друг път, но и временен път вече просто няма?

-Докога тъпата ни държава ще чака тези въпроси да ги задават такива като мен, хора без смисъл в простотията, в която живеят, защото аз ще умра, но държавата ни ще остане, и цялата идиотщина, съпътстваща държавното ни устройство – също…
Което, апропо, си е напълно нормално!
Белчо Дончев /tovae.to