Президентът събра във вторник медиите да се изкаже по политическата обстановка след изборите. Когато говори държавният глава, и то по собствена инициатива, очаква се да каже нещо значимо. Но не би. Първанов засегна редица теми, по които или не каза нищо, или наговори баналности.

Последен президентът изказа очевидното за всички - че има криза на доверието към управляващите. И че партиите, както се видя на местните избори, са слаби. В същото време той смята, че не може да има предсрочни избори. И хем е против жълтите да си изкарат мандата на всяка цена, хем нямало да апелира за смяна на формулата на управлението, хем съветва Симеон да си подсили кабинета с експерти. Не може един президент да казва и трите неща едновременно.

По същия начин Първанов повдигна и въпроса за президентската република. Хем заяви, че тази форма на управление е жизнена и ефективна в много водещи демокрации, хем нямало да се изказва полугласно и под сурдинка по въпроса, когато и ако въобще реши. Ами защо тогава го повдига сега?

Впечатлението за президент дърдорко Първанов остави и с недоволството си от неконституционното според него разпределение на бюджетния излишък. Ако наистина смята, че излишъкът трябва да се разпределя от парламента, а не от правителството, да сезира конституционния съд. Можеше да го направи и миналата година, и сега.

Уви, след премиера мълчаливец, който, дори когато проговори, пак не казва нищо, си имаме и президент, залитащ в словоохотливо празнословие.

Веселин Стойнев
В-к “Сега”,6 октомври 2003г.