- Бихте ли посочил по-малко известните на обществото предизвикателства, пред които ще бъде изправена България след нейното присъединяване към ЕС?
- Най-общо те се свеждат до това – ще могат ли нашата икономика и нашите институции да се адаптират бързо към стандартите на ЕС, или ще преживеем сериозни трусове. По-тревожен е обаче въпросът с добре познатите ни предизвикателства – престъпността и корупцията. ЕС с право се плаши, че можем да привнесем при тях тези тежки наши язви. И заради бездействието на управляващите у нас, Европейската комисия ни наложи невиждани досега в съюза проверки на всеки 6 месеца. Реална е и опасността да не получим в пълен размер полагащите ни се евросубсидии. Или пък сами да се откажем от тях. Самият премиер Станишев заяви, че имаме капацитет да усвоим само 20% от европарите. Всичко това не е нищо друго освен престъпно безхаберие.

Още един факт - през 2005 г. Румъния е усвоила за здравеопазване близо 270 млн. евро безвъзмездни средства от Европейските предприсъединителни фондове, а България – нито цент. Президентът не е министър на здравеопазването, но не може да остане безмълвен пред подобна небрежност на министъра на здравеопазването.

- Каква ще бъде ролята на българския президент в провеждането на европейските политики на страната ни?
- По Конституция президентът представлява държавата в международните отношения. Външната политика се провежда от правителството, но президентът трябва да взема отношение всеки път, когато сметне, че тя не отговаря на националните интереси. Не само, че сегашният президент не бе коректив на кабинета, но и се опита да тласне на Изток страната ни, въпреки отдавна направения от българите избор. Никой друг държавен глава не е имал толкова много срещи с руския президент Путин, колкото Георги Първанов - 8 пъти! Със съгласието на г-н Първанов беше намалено българското участие в проекта Бургас-Александруполис.

Не трябва да допускаме да се разкъсваме между Изтока и Запада. Защото по-голям извор на нестабилност от този няма. Президентът има достатъчно правомощия, за да предотврати такива неразумни решения. Може да прави обръщения в Народното събрание и към гражданите, може да свика Консултативния съвет за национална сигурност. Може да мобилизира дипломатическите си представители. Ние искаме Европа като съюзник, за да решим трудни национални въпроси. Например – въпросът за все по-нарастващата енергийна зависимост от Русия. С много усилия българските демократични правителства успяха да изтръгнат България от руската политическа орбита. Сега новите управници са на път да допуснат нова икономическа и енергийна зависимост от Русия.


- Коя тенденция за бъдещето на ЕС би трябвало да подкрепя България според Вас - тази за все по-пълната федерализация на Стария континент или другата – за запазване на спецификата и относително повече суверенитет на държавите-членки?
- Като част от една голяма политическа, икономическа и културна общност ние ще зависим от други и други ще зависят от нас. Класическото виждане за национален суверенитет в този общ европейски дом е вече остаряло и неприложимо. При всички положения обаче ние трябва да браним своята национална идентичност, независимо дали процесите на федерализация ще се задълбочат или не.

- Като човек с богат опит от работата си в българския Конституционен съд, какво е Вашето мнение за проекта за Европейска конституция? Това работещи и реалистични текстове ли са и на какво се дължи неприемането им от общественото мнение в редица европейски държави?
- Основната цел на проекта за Европейска конституция бе да настрои работата на европейските институции към разширения ЕС. Този проект като че ли не успя да стигне до хората и те закономерно го отхвърлиха. Европа обаче не е единствената, която е изправена пред конституционен проблем. България също се нуждае от ново конституционно устройство, което да отговаря на новите хоризонти пред нас, белязани от края на прехода и началото на европейското членство. Една от големите задачи на моя президентски мандат ще бъде да организирам широк дебат за изработването на нова конституция и за осигуряването на максимален консенсус за приемането й.

- По какъв начин според Вас като кандидат за президент и, следователно, за главнокомандващ на въоръжените сили, страната ни би могла да бъде пълноценна и полезна в предстоящото изграждане на общите военни структури на ЕС?
- Изправена пред сходни опасностти за сигурността си с тези на ЕС, България има огромна полза от изграждането на силни европейски отбранителни структури. Българските военни биха били от изключителна полза в това нелеко начинание с огромния си опит, натрупан в някои от най-горещите точки на света, с уменията си, придобити в може би най-мощната и до неотдавна заклеймявана от сегашния президент отбранителна организация - НАТО. Не трябва да се забравя и стратегически важното място на нашата страна. България е фактор на стабилността на Балканите и като президент аз ще работя за това страната ни да стане надежден гарант на сигурността на ЕС в региона, като използва по-активно своя потенциал и стратегически предимства.

- Готова ли е България да изпълнява функциите си на външна граница на ЕС и доколко е възможно да бъдат приложени визови облекчения за гражданите на определени съседни държави, например Македония или Турция, които засега не членуват в Съюза?
- На този етап страната ни не изпълнява достатъчно ефективно функциите си на външна граница. Ясно е, че българското правителство ще бъде принудено от ЕС да засили граничния и митнически контрол. Разбира се, за гражданите на съседни Македония и Турция е добре да положим усилия за визови облекчения, но този въпрос не можем да го решим едностранно, без да отчетем другите интереси в съюза и неговата обща визова политика.

- В състояние ли е според Вас страната ни да се присъедини безболезнено към външнотърговската политика на ЕС – като пример могат да бъдат посочени, да речем, антидъмпинговите мерки спрямо китайския износ на обувки и облекла?
- Антидъмпинговите мерки на ЕС в примера с китайските стоки ще са от полза и за българските производители. Но ние трябва да се преборим за по-добри позиции на българските инвеститори и предприемачи в общоевропейската външнотърговска политика. Моята задача като президент ще бъде да поема ролята на върховен дипломатически представител на българските делови среди в европейското икономическо пространство.

- Доколко са оправдани опасенията, които се забелязват в някои от досегашните страни-членки на ЕС, за масова миграция на работна сила от България и Румъния след официалното им приемане?
- Убеден съм, че подобни страхове са неоснователни. Всички знаем, че сходни гласове се чуваха в старите страни-членки и при предишното разширяване и впоследствие се оказа, че опасенията са били повече от неоправдани. Освен това струва ми се, че това е очевидно, емигрантският потенциал вече се е изчерпал – тези, които са били силно мотивирани да работят навън, вече са го направили. Така че големите дискусии в някои западноевропйски страни за емигрантската заплаха от България и Румъния са по-скоро за вътрешнополитическа употреба.

- Очаквате ли отварянето на нови постове за заемане – в ЕК, в евроадминистрацията и Европарламента – да доведе до нова ескалация на партийните боричкания в България и стремеж за уреждането на “наши хора” от страна на така наречения наш политически елит? Доколко бъдещият президент би могъл да тушира подобна евентуална тенденция?
- От първостепенна важност за България е да бъде представлявана в Европа от най-способните и достойни хора. Решен съм в рамките на конституционните си правомощия да пресека всякакви опити за уреждане на, както ги нарекохте, ''наши хора''. Ще използвам цялото влияние на президентската институция за прекратяването на пълномощията на всеки, който се окаже недостоен да представлява страната ни в Европа.