Честно казано, това е единственият вариант, който ми хрумна, докато се питах: „Ако седмицата, която изпращаме, се нуждаеше от заглавие, ... коe ли би било най-подходящо?”
Да започнем от един австралийски производител на ризи, който се постара шумно да информира света, че ние-българите нямаме достатъчно малки и фини ръце и че по-уместно е, ако сме ушили риза, хората от други националности, вместо да си я купят, да се извърнат възмутено и да освиркат: „У-у-у! Шито от българин с дебели като салам пръсти!”. Впрочем, рекламната констатация за нашата некадърност, получи Сребърен лъв в категория „Печат” на ресорния фестивал в Кан. "Кан Лайън" е най-престижният фестивал в областта на рекламата, като в тазгодишното му 55-то издание участваха представители от 80 страни с над 25 хиляди реклами.

И какво направихме ние? Облегчено въздъхнахме: „Слава богу, и този път няма да ни застрелят! ... А благородно ще ни оставят да се поизмъчим още мъничко... до следващата реклама!”

Иначе разбрахме, че рекламата си съществува щастлива и необезпокоявана вече от половин година и че всички напъни от българска страна да се направи нещо по въпроса, са срещнали логичните и законосъобразни обяснения на австралийските свежарковци, че тук става дума за безобидно чувство за хумор, за творческо вдъхновение на рекламиста и за юридическа невъзможност да бъде атакувано в съда нещо толкова невинно и артистично, което представя българските дефекти чрез огледалото на сатирата.

Разбира се, важно е, че и този път не ни застреляха, но се питам какво щеше да се случи, ако някой от нас внезапно го беше налетяла Музата да създаде рекламно съобщение за нов вид успокоително, което е толкова силно и ефектно, че може да излекува дори австалиец от пристъпи на инсомния и склонност към самоубийство и да го накара да спре да се киска нощем и да пляска с криле като подлудяла кукабура? Предполагам, че никой нямаше да оцени чувството ни за хумор и проявения добър вкус, нито творческото вдъхновение, а моменталически щяха да ни метнат по съдилища и да ни затрупат с банкови сметки, на които да превеждаме паричната равностойност на нанесената от нас грандиозна национална обида... Но така се случва, защото ние сме българи, а те са някакви други – каквито и да е... Ние сме благодарни, когато не ни за стрелят, а ни оставят още мъничко да се мъчим на прекрасния бял свят, а те си знаят правата, достатъчно арогантни са, за да погазват чуждите такива и живеят с прекрасното чувство, че държавата им поема гаранции за всяка тяхна стъпка / говорим за стъпка, а не за грешка, защото онзи, който е окрилен от силата, дори и да греши, обикновено не признава грешки, нали?/

Само още нещо по въпроса за широките австралийски духовни хоризонти. Няма да забравя как в Коломбо в най-голямата жега ние- няколко българи, пътувахме с един австралиец километри и километри наред, за да стигнем до точно определен хотел, минавайки покрай десетки други хотели, които изглеждаха точно по същия начин като грижливо пазената от него снимка.

И този човек не се укроти, докато не намери именно търсеното място. Дори да беше получил слънчев удар, вероятно щеше да се отбие в болницата, да се полекува и после да продължи именно към заветния хотел. И забележете причината: защото го имаше на австралийския каталог и защото един приятел му го беше препоръчал. А за другите хотели не беше чувал. Нищо, че те съществуваха, че бяха същите, че бяха на една ръка разстояние и че беше много по-разумно човек да избере тях.

Иначе във връзка с идеята, че още не са ни застреляли и ни дават допълнително време да се поизмъчим в реалния свят, бихме могли да потърсим примери не само отвън. Ето, вземаме за пример, първото, което се случва наоколо: една много важна кръгла маса от онзи ден. На нея се обсъждаха случаи на корупционни практики във високите етажи на властта. Целта на дискусията беше да подпомогне изпълнението на Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. А магистрати представиха конкретни случаи, методики за разкриването, статистика и анализ на корупционни практики.

Докато ги представяха, научихме, че понякога нормативните актове се правят именно, за да бъдат уз аконени подобни практики. За пример посочиха приета през 1995 г. поправка в закона, отнасяща се за длъжностното присвояване. Според тази промяна наказателна отговорност се носи само тогава, когато парите са присвоени в чужд личен интерес. Т.е. юридическите лица не носят отговорност, което е в услуга на фирмите, през които могат да се перат или присвояват пари. Разказаха ни още, че друга слабост в борбата с корупцията сред “едрите риби” е и некачественото събиране на доказателства, бавенето на разследванията, което води до протакането на делата с години. С две думи: „Ние се борим с корупцията, обаче тя не се дава!”
Всъщност... имам няколко въпроса:
1. Ние от сърце ли се борим с корупцията, или ей-така: да минава време, да се развива диалогът и сцената да изглежда оживена?
Защото, ако се борехме от сърце едва ли от 165 преписки, постъпили в парламентарната комисия за борба с корупцията, всички те щяха да се окажат прелюбопитни съчинения на автори-фантазьори. А това са фактите: в нито един случай няма установени данни за корупционни практики. Съответно няма и осъдени. А лично на мен не ми изглежда реално 165тима хипохондрици от държавата в един и същ момент да са се оказали грабнати от творческо чувство и да са грабнали писалката, за да се излеят до Комисията. Все един от тях трябва да е имал мотиви и доказателства да го направи. Иначе излиза, че и докторите в тази държава не си вършат добре работата!

2. Наистина ли искаме престъплението да бъде последвано от наказание, или откакто преминахме на Ъпдайк, вече никой от факторите не си пада по Достоевски?
Защото ако го искахме, висшите магистрати днес нямаше да прелистват дела, образувани през 1993 година. Все пак 15 години от тогава са много време. Време, достатъчно всички да забравят всичко и достатъчно виновните да станат невинни, защото доказателственият материал отдавна се е затрил някъде по коридорите на времето, или просто защото тези виновни отдавна вече са заменили коридорите на местопрестъплението с лоби-бара на някой луксозен хотел на брега на екзотичен остров... Или може би неправилно съм разбрала? Може би да излежаваш наказанието си по вълнуващите световни плажове е ефективен и високорезултатен вариант?

3. През 2007 г. са образувани 512 дела за корупция, а за 2006 г. те са били 1947. Какво точно значи това?
Според специалисти, естествено означава, че има тенденция към намаляването на образуваните за корупция дела със 74%. А според оптимистите-наивници, които допреди две години си въобразяваха, че ако някой от високо те тормози, ще го дадеш на съд и с това световната справедливост ще бъде възстановена, .... според тях това означава, че оптимизмът полека-лека се е охладил, а наивността бива разтопена от обстоятелствата. Защото ако някой е високо, той просто си е там и се предполага , че има достатъчно лостове да докаже, че справедливостта не е точно това, за което я мислим и че на моменти, в зависимост от поръчката, тя дори би могла да бъде обратното.

Имам още много и все така досадни въпроси, но няма да ги задавам, защото те не очакват отговор, и както ни припомниха румънските законотворци, лошите новини се отразяват зле върху здравето на аудиторията, затова било добре положителната и отрицателната информация да бъдат на равни дялове. Като допълним и тревожните статистически данни, че българското население продължава да намалява и че след половин век ние-българите ще бъдем едва около пет милиона, мисля да не ви развалям повече стомашното и духовно равновесие. Затова няма да ви занимавам с философския въпрос колко от нас ще имат дебели като салам пръсти според критериите на конкурентната австралийска шивашка индустрия и колко от нас ще бъдат жертви на корупционни практики, за които все не може да бъде открит виновника, а просто ще подходя към другия дял: към положителната информация:

Представяте ли си: И този път оцеляхме! Още не са ни застреляли и склониха да ни оставят да се мъчим!
Честито!
Сега си го повторете стотина пъти и на финала ще имаме равни дялове отрицателна и положителна информация!
Благодаря за вниманието!
Даниела Иванова
водещ на предаването “Позиция”
Радио Варна