Хубаво е, че отчитаме напоследък спад в безработицата, но очевидно не е достатъчно. Защото става видимо, че макар и безработицата да е ниска, нищо не работи.

Днес, например, спря да работи електронната система за гласуване в Народното събрание. Което, вероятно, се е превърнало в сериозен психологически удар за онези депутати, които работят и за останалите, а именно – гласуват с техните, на останалите, карти.

Така, при гласуване не с карти, а с вдигане на ръце, не щеш ли, взе че мина предложение на ДСБ, според което и роднините на жертвите от комунистическия терор ще получават компенсации, след като самите жертви вече са си отишли от този свят.

Горките депутати от БСП! Вероятно в този момент са били готови да се пръснат от яд, че не са отпуснали повече пари за системата за електронно гласуване, за сметка, да речем, на поредното подновяване на парламентарния автомобилен парк.

Защото по електронен път и с чужда карта се гласува лесно, ама я се опитай да гласуваш, като размахаш ръката на отсъстващ колега… Твърде много кръв би се проляла, а времената вече не са такива...

Всъщност, ако се вслушаме в еклектично-екзотичните, но подплатени с респектираща научна аргументация обяснения на парламентарния председател Георги Пирински, не недостатъчната поддръжка била виновна за гафа със системата за гласуване.

"Понякога се появяват обяснения във връзка с космически лъчения, които проникват под ъгъл в пленарната зала, друг път се появява обяснение, че еди кой си пулт изведнъж, по необясними причини, започва да дава на късо", сподели Пирински вълнуващите си впечатления.

Брей, маамустара, едно време (на предшествениците на днешните социалисти) за всичко беше виновно международното положение. Днешните, видно е, вдигат летвата, сочейки я усложнената ситуация в Слънчевата система, я поразиите на загадъчен полтъргайст с повишен интерес към електротехниката.

Но да беше проблемът единствено със системата за гласуване в Народното събрание, щяхме да сме безмерно щастливи. Но не само тя не работи.

Не ни работят пътищата и магистралите, както и електропреносната мрежа, след като паднат повече от 8 снежинки накуп, както се оказа напоследък.

Не ни работи както трябва правителственият финансов екип, щом сега се оказваме с подобни бюджетни излишъци, които неработещите нормално мозъци на управляващите сега измислиха как бързо-бързо да профукат.

По всичко личи, че не се пръска по шевовете от висококачествено свършена работа и съдебната ни система, след като стана ясно, че – като коледен подарък – на българския данъкоплатец му предстои да плати от джоба си (а не от бюджетния излишък, тоест от другия си джоб) рекордните (засега) 233 000 евро по две дела, спечелени срещу държавата ни в Страсбург.

Въпросният Страсбург, колаборирайки с Брюксел, или казано иначе – Европейският съюз – май е последната ни мижава надеждица, че някой ще срита необходимите симулиращи работа нашенски задници, за да им напомни, че онова което правят/не правят не остава, все пак, незабелязано.

Уви, надеждицата е наистина мижава, засега, защото и споменатият ЕС също все още… не работи както би трябвало да работи сам по себе си, камо ли да му остане време да оправя пълноценно бакиите в най-новите си членове.
Жоро Георгиев