"Гласуване - средство и символ на властта, която свободният гражданин притежава, за да прави от себе си глупак, а от родината си - развалина", разправя Амброуз Биърс в "Речникът на сатаната". Дори черният хумор на американския публицист обаче изглежда невинен на фона на помията от "черен" PR, изляла се през последния месец в общественото пространство.

Въпреки че водещите родни партии направиха и невъзможното напоследък, за
да отвратят публиката от общите ни дела все пак гласуването за Европейски парламент си струва.

На първо място Брюксел оказва мощно невидимо влияние върху ежедневния ни живот. Ако оставим настрана митичните еврофондове, директивите на Европарламента имат задължително действие в нашата страна, повечето от законите, приети в Народното събрание през последното десетилетие, всъщност са техен дословен превод.
Българските депутати наравно с останалите си колеги ще имат думата и
ще участват при вземането на важните решения за целия континент, касаещи битието на 500 милиона души. Важно е особено насред бушуващата икономическа криза интересите на България да бъдат добре защитени от политици, имащи дързостта да отправят поглед в бъдещето и видят предимствата, които могат да издърпат страната ни.

Един от набиващите се на очи недостатъци на брюкселската политика си остава невъзможността тя да бъде преведена на човешки език, така че и вуйчо от село да схване какво прави депутатът и защо европейските данъкоплатци му плащат месечно възнаграждение от 7500 евро и няколко десетки хиляди представителни разходи.


Най-после ЕС наред с общото икономическо пространство и масовата бюрократизация, все пак си остава една мечта. Мечта за многонационално общество, изградено върху принципите на свободата, справедливостта и солидарността. Мечта за свят без бедност и дискриминация.

Утре ни предстои да изберем всъщност лицата на България за пред Стария континент. Европейският политически елит ще съди и занапред за нас най-вече по хората, които сме изпратили в Брюксел. Техните мнения, постъпки, маниери и реакции ще бъдат визитната картичка на страната ни, затова трябва всеки един от нас да си каже мнението на 7 юни.

Ако изберем крадливи и неграмотни политици, които да ни срамят, кой ли ще ни бъде виновен този път.

Непосредствено след 10 ноември на първите спонтанни митинги по жълтите павета десетки хора носеха саморъчно изработени плакати "Многопартийна система" и "Честни и свободни избори". Мнозина не знаеха какво точно означава това. Гигантската гражданска енергия, която избухна през 1989 г., беше пропиляна заради нехайството и алчността на политическата ни класа. Много от хората, които тогава боготворяха свободата и демокрацията, днес са силно разочаровани. Не искат да чуят за политиката или мислят досущ като старите анархисти: "Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят".

Все пак веднъж на 4 години цялата власт преминава в ръцете на обикновения гражданин и той решава кому да я предаде. Ако пък си остане вкъщи, тогава оставя другите да решават вместо него, и не бива да се сърди никому.

Изборите за Европейския парламент са и въплъщение на мечтата на Апостола на свободата Васил Левски: "Най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили". Днес наистина сме равни с тях и от нашия избор също зависи бъдещето на Европа.

Руслан Йорданов/В-к “Стандарт”