Последната сесия на общинския съвет във Варна си беше като всяка друга. И мнозинството, и опозицията извлякоха от спорните моменти (дискусията за общинските бордове и арменския геноцид) това, което можаха. Всичко щеше да е в рамките на нормалното, ако ...
Ако объркана госпожица, с ескалиращи психични проблеми, не я беше треснала безумната идея да се обяснява публично, че заради „ангажиментите” си в общински борд получава „...на практика под 200-тина лева заплата.” Да бе, ама тези нищо и никакви 200 лева, след като ги умножиш по 12 месеца, после по 4 години и накрая по общия брой на бордоваците (седем са общинските фирми, които имат съвет на директорите) се получава сума, която само малко касае интересите на данъкоплатците.

На всичкото отгоре, тези уж 200 лева не са 200, а са над 600. Ако прибавим данъчните отчисления и осигуровките сумата отива към 1000 лева и отгоре, откъдето и да я погледнеш. И тепърва ще расте още и още! Защото, според решение на Общинския съвет, всеки месец членовете на бордовете взимат по три минимални работни заплати (660лв.). Тоест, тези доходи са относително предпазени от инфлацията.

И въпреки това нямаше въобще да има проблем (морален), ако госпожицата (с ескалиращи психични проблеми) беше благоволила да обясни колко, аджеба, се е изпотила, за да получава този ежемесечен, четиригодишен подарък на гърба на обикновения НЕразследващ варненски данъкоплатец. Или поне да си беше траяла.
Просто всяко нахалство би трябвало да има някакви граници (въпреки, че както практиката е доказала, глупостта е безпределна).

Невероятно, но факт! Ако не й стегнат усмирителната риза, госпожицата (с ескалиращите психични проблеми) ще постигне... невъзможното - тя е на път да направи местния лидер на ГЕРБ Павел Димиторв... симпатичен.
Каквото и да говорим (всички ние, обикновените, НЕразследващи журналисти). Ако ще да се скъсаме да обясняваме кой какъв популист е, как и ГЕРБ-аджиите са се наредили на общинската софра и даже имат зам.-кмет, ако ще даже да им се присмиваме заради очевадната политическа неопитност, да ги презираме заради примитивното им милиционерско минало... в крайна сметка Павел Димитров е прав за това, че тези нищо и никакви, уж само 200 лева, след като ги умножиш по 12 месеца, после по 4 години и накрая по общия брой на бордоваците (седем са общинските фирми, които имат съвет на директорите) се получва сума която само малко касае интересите на данъкоплатците.
Налага се да отбележим, че по принцип проблемите (за съжаление) имат неприятното свойство да ескалират във времето и пространството, пропорционално на нахалството на госпожицата (с ескалиращите психични проблеми). Засега бедата е малка. Ограничена е от евтиното покритие на иначе големите претенции на госпожицата (с ескалиращите психични проблеми).

Обаче... 200 лева като ги умножиш по 12 месеца, после по 4 години и накрая по общия брой на бордоваците (седем са общинските фирми, които имат съвет на директорите) се получава сума, която само малко касае интересите на данъкоплатците.
Малко! Не много!
Антон Луков

П.П. Ако имаше конкурс за най-кратък репортаж, вероятно спечелилият материал щеше да има заглавие от рода на „Трудовият делник на един бордовак”. Смисловата натовареност на текста щеше да се изчерпва в две изречения - „Той(тя) НЕ дойде на работа и си... отиде. Въпреки това... 200 лева като ги умножиш по 12 месеца, после по 4 години и накрая по общия брой на бордоваците (седем са общинските фирми, които имат съвет на директорите) се получава сума, която само малко касае интересите на данъкоплатците.” Лирическият герой (на най-краткия репортаж) пък ще се окаже не просто някакъв си лирически герой, а... госпожица (с ескалиращите психични проблеми).