Понякога става така! Журналистите не се занимават с новините, а със себе си!
И тогава започват проблемите! Просто, защото и медиите, и самите журналисти са различни. Различни са още собствениците на медии, интересите на рекламодателите, медийните традиции и т.н., и т.н.
Поводи за различие - колкото искаш!
Беше въпрос на време на Николай Бареков да му писне!
Общо взето, в последно време върху него се изсипаха какви ли не писания, при това повечето абсолютно НЕверни и НЕпредизивкани. По принцип PR–те винаги дават един и същ съвет в подобни ситуации – нещо от рода на "Кучетата си лаят, керванът да върви". Вероятно точно това е правилната стратегия. Обаче отстрани е лесно да даваш съвет. Самите PR рядко са обект на подобни злостни атаки, така че най-лесно е да размахаш под носа на жертвата един дебел американски учебник и да настояваш да си трае.

Българската действителност наистина е различна! Ще цитирам по памет: "Няма на света по–добро място от Балкните, за да унижиш даден човек".
Тук целта на упражнението е… самото упражнение. Насладата от това да видиш човека смачкан.
Поради което, не е чудно, че Николай Бареков избухна.
Общо взето това, което оттук нататък ще се случи, е лесно предивидимо. Онези с агресивния език не са свикнали да им се отговаря.
След още две-три престрелки ще го потърсят. В повечето случаи за целта се ползва някой от добрите приятели, който е добър познат, с някой, който е добър прител на хората от другата страна. И започват едни приказки за "морал в журналиситката", за това как всичко е станало в името на истината и прочее заучени фрази, прикриващи липсата на морал и на истина. Следват клетви как това няма да се повтори и понякога тези клетви даже имат действие малко повече от 2 часа.
От цялата работа вероятно ще остане само НЕписаното послание – на Бареков му стиска да се защитава, значи НЕ е безопасно да се гавриш с името му. Което няма да спре помиите. Просто ще станат по–внимателни. И, не дай си Боже, някъде да падне - има да го ритат до второ пришествие.

Вероятно точно това е цената, която Николай Бареков е принуден да плати за успеха си? Каквото и да говорят, той е символ на успеха за НОРМАЛНАТА журналистика. Нагледно доказателство, че можеш да се издигнеш до водещ в най–голямата българска медия и да се занимаваш с НОВИНИ.
Напоследък пожълтяването е мода. Вероятно има някаква тръпка в това да се занимаваш с НЕДОСТАТЪЦИТЕ на хората, а не с новините за хората.
И колкото по-красив, преуспял, богат е един човек, толкова по-готино е да се заяждаш с него или с лошия му късмет.
Има обаче една последица, от която няма как да се избяга – пишейки за недостатъците на хората, ти живееш живота им. При това по-лошата част от живота им. На това му се казва шизофрения! Нещо като д-р Джекил и мистър Хайд!
Хубав или лош, Николай Бареков в своето предаване съобщава или коментира новините в страната, такива каквито са. И има свой собствен живот.
За нормалния човек това е достатъчно. Затова го гледат толкова много хора.
Затова и новината в "Тази сутрин" е НОВИНА, с която се събразяват институциите в страната.
Между другото, това е страхотна отговорност. Самият факт, че Бареков не злоупотребява с влиянието си, вероятно влудява опонентите му.
А как им се иска да приличат на жертви.
Антон Луков