Пресконференция в Москва. Насред врявата от “правилни” въпроси един разбрал - недоразбрал местните нрави западен репортер задава на московския кмет странния (според “демократичните” разбирания в Русия) въпрос: ”Господин Лужков, как така съпругата Ви е сред най–богатите жени в Русия?”.
Настава гробна тишина. Лужков се почесва по темето и… и…. и... отговорът е “Ами и аз не знам, как е станало”.
И това е!?!
По подобен начин тълкува фактите Иван Костов.
На въпросите на водещия на Николай Бареков, които касаеха фактите за пребиваването на Сретен Йосич в България в периода 2000-2001г., Костов в същински стил “Лужков”, каза просто, че не бил граничар, не бил полицай и че нямало как да знае, каквото и да било.
И понеже някой от PR-те му е казал да се усмихва, той най-нагло се озъби точно по средата на изричането на тази откровена лъжа.
Истината, разбира се е съвсем различна.

По време на управлението на Иван Костов (1997-2001г.) във всеки по–голям български град имаше овластени персонални любимци на Костов (областни управители, кметове, общински съветници или политически лица от местната върхушка на СДС), които имаха картбланш да събират, обработват и най-важното – длъжни бяха да доставят информация директно на министър-председателя.

Специално във Варна това бе небезизвестният екс областен управител на варненска област Добрин Митев. Мнозина днес са забравили, но в екипа на Митев имаше едно лице, което стигна до поста зам.-областен управител – Веселин Динков. Всички в морската столица знаеха с какво се занимава Динков. Не са един и двама журналистите, пред които същият този Динков се е хвалил и е показвал папките, в които прилежно събира и архивира информация буквално за всички по–важни имена в местната политика, бизнес, журналистика, спорт и т.н. За никого не бяха тайна и редовните оперативки с тогавашните полицейски началници и началниците на спецслужбите във Варна. Не веднъж самите ченгета в частни разговори са се оплаквали от постоянния натиск да работят спешно по политически поръчки. Подобна бе и схемата, по която се работеше с данъчните служби, държавен финансов контрол и т.н.

Общо взето в онези времена една от любимите теми в общественото пространство на Варна беше движението на куфарчетата с рушвети към София. Един от хората на Митев даже се сдоби с прякор "Куфарчето", който сам по себе си говори достатъчно.
Малцина обаче се замисляха за едно друго не по–малко важно движение – това на информацията.
Затова си заслужава да бъде възстановена (поне това, което е известно) автентичната картина.

Схемата, създадена от Добрин Митев се самовъзпроизвежда на принципа на постоянното дублиране. Ако пострада един от каналите на информация, другите се натоварват малко повече и се прави всичко възможно минимум два информационни потока да останат действащи.

В началото разбира се, е набирането на информация на място във Варна. С тази задача се е занимавала цялата т.нар. Софийска полицейска бригада под строгия надзор на вече споменатия Веселин Динков. Доста прозрачни са и връзките ченгета - силови структури. Само ще отбележим, че още на този етап, ако събраната информация е имала някаква стойност, то тя автоматически се е появявала на бюрото на небезизвестния Веселин Динков. Едно не може да се отрече - лицето Динков се е трудило неуморно и според разкази на очевидци количеството на приготвяната и доставяна на Иван Костов информация е наистина колосално.

Единият канал за доставка на информацията в София е бил чрез Васко Василев през координатора Пламен Владимиров /вече екс координатор на "Раковска" 134/, а вторият през Любо Роев и специалния /финансов/ координатор Петко Паричков.
Третият канал към ексглавния секретар е бил поет лично от тогавашната депутатка Даниела Николова и там се работило без посредници - директно към НИС на СДС.
Четвъртият е чрез Стелиян Севастиянов, който в един момент вече беше нещо като наследник на Митев. В онези времена без да имаше никакво право /по устав/ Севастиянов присъстваше на всички заседания на НС на СДС. Лично!?! Не е трудно да се досети човек защо.

Имаше разбира се и други канали, по които е текла информация към Иван Костов.
Имаше даже координирано поднасяне на информация между отговорниците от няколко области. Като по правило най-важните сбирки, на които е обменяна информация, са провеждани във вилата на тъмносин депутат в село Осеново или във вилата на бивш шеф на СДС–Търговище и т.н.

И така беше навсякъде по земите български. Конспиративността властваше на изток и запад, на север и на юг. Ако попитате запознати с процесите, кипящи през годините в Иван-Костовото СДС в Пловдив, Бургас или Русе, ще ви обрисуват подобна схема - само имената и местата ще са различни.

И сега Костов да обяснява, че нямал информация за пребиваването на Сретен Йосич в България – това е меко казано наглост. Че той знаеше каква приказка разказват за Лека нощ на децата си чиновниците от Община Варна и колко ракии са изпили за “Добър вечер” собствениците на хотели в курортните комплекси около Варна. Гадното в цялата тази работа е, че сякаш българското общество започна да свиква с наглостта на Костов.

А не бива!

Защото този човек винаги е бил един от тях. От другарите!
Още в началото на прехода, когато всички българи бяха вперили очи в Кръглата маса, някои по–любознателни вероятно са обърнали внимание на един юноша тъмен, който припка около Андрей Луканов. Архивните кадри на българската национална телевизия с безпощадна яснота показват истината такава, каквато е – на Кръглата маса Костов е част от отбора на БСП. Живи и здрави са хората, които и до ден днешен разказват как Иван Костов е бил единственият икономически експерт, пожелал по някое време, да работи за каузата на СДС… срещу заплащане.

Това пак от незнание ли го е правил?

Сигурно пак от незнание се случиха случките с дарението на проф. Лучански, с приватизацията на “Златни пясъци”, авиокомпония “Балкан, продажбата в руски ръце на Нефтохим – Бургас, съсипването на Варненска корабостроителница и т.н., и т.н., чак до наши дни.

Истината за съжаление е, че Иван Костов е уникален само в едно единствено отношение! Някой прекрасен ден бъдещите български историци с удивление ще констатират, че няма друг министър-председател на България (да се надяваме, че няма и да има) освен Иван Йорданов Костов, който да е бил обслужван от един и същ шофьор с шеф на българската мафия (бай Миле). Всеки сам може да си направи изводите как този факт кореспондира с изказването от миналата седмица на Валери Жискар Дестен, че “…трябва да се помогне на България да се премахне организираната престъпност и корупцията…”

А може би Костов не е знаел кой е бай Миле?
Антон Луков