Отзвукът от първата година управление на НДСВ бе предвидим.
Едва ли някой е очаквал от опозицията нещо оригинално.
Така и не се разбра, например, кой е по-опозиция.
Като цяло всички опозиционни лидери продължават да използват менторския тон, наблягайки на собствения си безценен политически опит, а любимият им похват се изчерпва със скучни опити да бъдат заменени не особено оригиналните лични мнения с някакви сбъднати прогнози за нов политически Апокалипсис.

Фактите обаче, са малко по-различни.
НДСВ управлява без особени проблеми.
В дясното политическо пространство се случва точно това, което трябваше да се случи. Докато СДС-лидери от всякакъв калибър се пенявят с повод и без повод срещу всички и всичко, НДСВ се превръща в реален обединителен център.
С НДСВ работят и хората на Бакърджиев и тези на Софиянски и в това няма нищо лошо.

БСП пък упорито продължава да се разграничава от властта.
Няма проблем – на прага на приемането ни в НАТО едва ли някой приритва за близост с политическа сила, която припознава възстановяването на паметника на Георги Димитров за своя кауза?
Проблемът на опозицията е, че и се иска!
Страшно много и се иска, ама не и стиска.
Защото след многото управленски провали на БСП и СДС за НДСВ не остана нищо за проваляне.

Ако тепърва НДСВ се издъни в нещо, то това нещо ще се нарича опит за спасяване на фирма, вече провалена от правителство или на БСП или на СДС.
Именно в това е големият проблем на опозицията.
Някак си не върви точно хората, които съсипаха “Варненска корабостроителница”АД , “Плама” –Плевен , Авиокомпания “Балкан” и т.н. да критикуват хората, които се опитват да спасят каквото е останало от отдавна фалиралите фирми, производства, отрасли и т .н.

Всички доводи на опозицията срещу статистическите данни за състоянието на българската икономика, изнесени тези дни от Милен Велчев и Николай Василев, рухват в момента, в който бъде прочетен Докладът на подкомисията по приватизационен и следприватизационен контрол в Народното събрание.По сключените приватизационни договори за периода 1.1.1993 г – 31.12.2001 г. има поети задължения, които както следва са изпълнени в следният вид:
-за периода 1993 г. – 1996 г. общия размер задължения по приватизационни договори е 609 737 000 долара.
Инвестирани са 188 742 000 долара или 30,95% от общата сума.
-за периода 1997 г.-2001 г. - общия размер задължения по приватизационни договори е 1 111 474 000 долара.
Инвестирани са 3 222 000 долара или ... 0,29% от общата сума.
Коментарът е излишен.

И хората виждат всичко това.
В края на крайщата, далеч по-важно е това, което хората виждат отколкото това, което политиците говорят.

Антон Луков