НДСВ няма друг изход освен да напусне тройната коалиция най-късно на другия ден след влизането на България в ЕС. Има право да го направи даже още сега. От три в едно формулата на правителството се превърна в бой на двама срещу един. БСП и ДПС стегнаха до смърт в партийните си обръчи изпосталялата снага на НДСВ. Червеното острие Румен Овчаров и напористата като оса Емел Етем използват жилото си всеки ден срещу коалиционния партньор.

Горкото НДСВ се опита преди няколко седмици да демонстрира виталност като обяви, че ще участва самостоятелно на президентките избори. Това ще бъде краят на тройката, защото президентските избори са голямо изпитание пред статуквото. Ако БСП и ДПС загубят президента, ще се превърнат в жива мишена на медиите и опозицията. Така жълтите предизвикаха гнева на поддръжниците на сегашния президент Първанов, които още по-ожесточено продължиха да ги атакуват. Вместо по идеологически признаци тройката в коалицията започна да се различава само по едни други особености, с които заприлича на тройка между двама садисти и един мазохист. НДВС често приема безропотно боя, чак започна да му харесва.

БСП и ДПС са фундамента на днешното статукво. НДСВ е негов атавистичен придатък. НДСВ не е решаващ фактор, а парван за легитимността на една широка коалиция. Първоначално в лабораторни условия експеримента включваше НДСВ и БСП да направят двойна коалиция, която уж да премахне напрежението от противопоставянето между опозиция и управляващи и спокойно да вкара България в ЕС.

После президентът Първанов се намеси и за да си осигури гласовете на ДПС за втория мандат препоръча още преди изборите широка коалиция от поне три партии. Така Първанов намести във властта и ДПС. Експериментът с двойната коалиция НДСВ – БСП мутира до тройна. Преди това неуспешно мина и през двойката БСП – ДПС, която беше бламирана от НДСВ в парламента. Накратко това е историята на днешното управление. Зад неговите кулиси се крият тежки пазарлъци, които избиват като петна и до днес.

Партньорите на НДСВ имат различни лостове за влияние над него. Когато друго не помага, на дневен ред идва и последното оръжие срещу мераците на НДСВ да ги напусне – имотите на лидера му. Стратегията на БСП и ДПС в семейната война включва една основна линия – да се прехвърлят върху НДСВ всички грехове, в които обществото подозира тройната коалиция. На първо място корупцията.

Политици от БСП родиха формулата, че в тройната коалиция няма корупция, понеже тримата партньори взаимно се дебнат и си пречат да крадат на спокойствие.
Според БСП обаче корупцията по времето на НДСВ е била най-голяма и тази предизборна оценка остава валидна. Ако БСП имаше почтеното намерение да бори корупцията, щеше да сезира прокуратурата за сделките на предишното управление. Вместо да направи това, Румен Овчаров само сипе обвинения в медиите, което показва, че социалистите използват корупцията като компромат, с който да дискредитират НДСВ. Сметката показва, че целта е НДСВ да излезе най- корумпираната партия за сметка на новото управление, в което ДПС и БСП изкъсо го контролират. ДПС “забрави”, че вече е управлявало с НДСВ и поддържа червеното обвинение. Вместо да отговаря за обръчите от фирми, свити около Държавния резерв, ДПС чрез Емел Етем обвинява НДСВ, че е назначило предишното ръководство на резерва и носи отговорност за неговото източване.

Друг механизъм за влияние на коалиционните партньори върху решенията на НДСВ са жълтите министри. Прави са от БСП като казват, че никой в НДСВ не е питал Петканов, Близнаков и Кунева дали те искат да напуснат правителството. Никой не ги е питал, май защото не искат. Наскоро Меглена Кунева каза, че дори и да спечели президентските избори срещу Първанов, НДСВ няма да напусне тройния съюз. Това изявление е нож в гърба на всеки жълт кандидат, дори това да е известният с десните си разбирания Николай Свинаров. Не е изключено даже НДСВ да напуснe управляващата коалиция, а някои от министрите му да останат по покана на БСП на постовете си.

Станишев не е силен премиер. Друг командва парада в държавата. Силните фигури на днешното статукво са създателите на социално либералната концепция от 2000 година Георги Първанов и Ахмед Доган. Те са истинските политически врагове на НДСВ. Преди шест години като лидери на БСП и ДПС те измислиха тази политическа формула, за да оправдаят общите си ценности във властта. Те изпълниха програмата си и станаха пълновластни господари на държавата посредством социално либерална коалиция между техните две партии. На НДСВ е отредена второстепенната роля на царска брошка върху техните ревери. Участието на царя в коалицията, която БСП и ДПС създадоха, трябва да ги легитимира като голяма национално отговорна коалиция пред очите на европейците. Функцията на НДСВ приключва скоро, след което ще умре.

Време е НДСВ да се осъзнае и да си отговори на въпроса, който напоследък много го вълнува. Има ли живот за него и след първи януари догодина? Ако иска да оцелее, НДСВ трябва да се отърве от съглашателите с БСП и да покаже нов облик. Трябва да забрави сладките приказки за либералната благодат и центристките си уклони, защото никога не имало и не може да има никакъв център в лоното на БСП.

Погледът на НДСВ трябва да е вперен вдясно, където ги очаква Бойко Борисов и СДС. Там е спасението. Борисов даже постави единственото си условие да работи с тях, ако напуснат правителството. За да ги приемат обаче, от НДСВ трябва да платят своята част от цената на марката “СДС”. Цената си струва, марката също. Ако НДСВ напусне тройната коалиция още след лятната ваканция и преди президентските избори ще си отмъсти за унижението като превърне Георги Първанов в единствен кандидат на статуквото на БСП и ДПС.

Изборът пред НДСВ се свежда до дилемата – или смърт в обръча на тройния съюз или живот след първи януари.
Николай Бареков
vsekiden.com