До местните избори тази година остават 6-7 месеца. Доста време на пръв поглед. За основните играчи, обаче, изглежда времето вече тече с голяма скорост. Партийните централи се раздвижиха и настана пролетна шетня. Освен незнайните войни, в предстоящата надпревара ще участват няколкото стари и няколкото нови субекта. С най-сериозни шансове за успешно представяне сред новите е НДСВ. Каква е разстановката до този момент в движението на царя?

НДСВ не е участвало досега на същински местни избори. А опитите за участие в няколкото общини на частични избори за кметове бяха провал. Какви са причините за тези неуспехи?

БСП в момента търси “пичове” за кандидати, СДС с хъс ги отстранява, а ДПС, за пръв път, реално управлява. За разлика от трите "стари" партии НДСВ няма типичните партийни структури. Предимство ли е това или недостатък?
На пръв поглед, това е очевиден недостатък. След като няма кой да прави кампания, ясно е, че тя е обречена. За разлика от националната кампания за парламент през 2001-ва, на местните избори ще се правят толкова кампании, в колкото места НДСВ ще участва. Това предполага и съответстващ брой щабове. НДСВ едва ли разполага с необходимия, при това квалифициран, човешки ресурс за професионално водене на над 260 кампании.
От друга страна, липсата на типична партийност е огромно предимство. Докато в СДС и БСП клановата организираност предполага вътрешно разединение преди и по време на избори, НДСВ почти няма да се сблъска с този проблем. По начало НДСВ бе изградено като движение, залагащо повече на "доброволното" начало, отколкото на "бюрократичната" организираност. До 2001-ва НДСВ не само не бе участвало в никакви избори, то изобщо не съществуваше. Логично е, след близо 2 години управление движението на царя да се сблъска с проблема на собствената си бюрокрация. Проблем, който съсипва истинското стихийно начало при едни избори.
В селата и в по-малките градове БСП, но най-вече СДС са организирани на "доброволен" принцип. Особено там, където са в опозиция. Може би, аргументът за "компенсация" чрез власт бе убийственият елемент, който през 96-та Костов внесе като новост в СДС. Бюрократите и кариеристите отблъскват доброволците. А ако бюрократите нямат "възмезден" мотив, просто не участват. НДСВ на ниво местна власт няма да се сблъска с проблема на паралелната бюрократична власт, защото просто никъде не участва в местната власт. Това, което би било добре да направят от централата на царя, е да подчинят бюрокрацията на ниво център и области на "доброволния" принцип, който е наложително, не само за НДСВ, да бъде водещ на ниво и на кметство, и на община. Като че ли ръководството на НДСВ е "разпознало" проблема с "бюрокрацията", заявявайки по повод предстоящите избори: "Ние ще се готвим сериозно и ще участваме в тях с всичките си ресурси, но с основната цел да създадем условия за реална политическа конкуренция на идеи и хора, на политика за реализиране на стремежа ни за модернизация на България."
Механизмите на "плебисцитна демокрация" в най-малките териториални единици са гаранция за сигурен успех. Преговори с естествените обществени лидери по места. Анкети "тет а тет" с жителите. Въпроси за основните проблеми и мнение за конкретния човек, който е способен да ги разреши - това са формите на преговори, преговори с гражданите, които НДСВ е длъжно да предприеме. При това, още отсега. Така, една слаба позиция, като липсата на организация, се превръща в естествена сила. Понятието "кмет-мениджър", само по себе си, звучи неясно, ако не се изпълни със съдържанието на конкретния човек. Идеята за приоритет на мнението на гражданите пред това на партията заляга и в ринципното становище на политическия съвет на НДСВ във връзка с местните избори: “С общи усилия трябва да намерим онези български граждани, които са готови да водят публична политика, които познават и спазват традициите и морала, които вярват, че модернизация е възможна само с почтеност във всичко”
И все пак, остава въпросът с "професионалистите". Хората, които ще организират кампаниите няма как да не бъдат специалисти. Те просто трябва да бъдат "наети". С единствената цел да спечелят изборите. Това е и разликата с целите на самото движение НДСВ. То има за цел да печели доверие. Постигането на тази цел облекчава задачата на професионалиста. Може би това е и идеята на текста, залегнал във вчерашната декларация на НДСВ: “За НДСВ предстоящите избори за местни органи на управление са шанс още веднъж да докажем, че властта не е самоцел."

---

Продължава тук...