Продължение…

---

Опитите на тези вдъхновители да си измият ръцете с някакви европейски директиви и препоръки също не издържат един дори повърхностен анализ. Поне доколкото на мен ми е известно, със своите действия те стигнаха доста по-далеч, отколкото са стигнали колегите им в повечето други европейски държави. Ако пък разгледаме, от друга страна, аргумента им, че са силно загрижени за народното здраве и специално за здравето на младите хора, струва ми се, че в този аргумент бихме могли да повярваме само ако бяхме станали свидетели на един съвсем друг тип на поведение. Колкото и популистки да звучи, колкото и изтъркан да е този рефрен, мисля че депутатите ни биха били по-полезни ако насочваха средствата, с които редовно обновяват своя автомобилен парк, за целенасочена медийна кампания, разясняваща рисковете от злоупотребата с алкохол. Вместо това те извадиха брадвата и удариха рекламата на алкохол изобщо.

Нека хвърлим поглед и върху нещо друго. В България съществуват ограничения и за рекламирането на цигари. Въпреки че самият аз съм пушач, категорично подкрепям това положение на нещата. Недоумявам, обаче, как така се случва, че същата тази държава, която (повтарям, съвсем основателно) ограничава рекламата на тютюневи изделия, неизменно капитулира пред претенциите на производителите на тютюн, често ги стимулира и дотира, предоставя им всевъзможни гаранции, грижи се за тях, като че ли произвеждат не отрова, а ваксина срещу СПИН... Тъй като отдавна никотинът е поставен в списъка на наркотичните вещества, това е все едно да се стимулира производството на канабис, но да не се разрешава рекламирането му. Знам, че звучи абсурдно, но принципно погледнато наистина е едно и също. За никого не е тайна, че това се дължи на най-прозаична етно-политическа конюктура. Дали, обаче, именно конюктурата трябва да бъде определяща при вземането на решения, за които се твърди, че са продиктувани от загриженост за здравето на нацията?

Откровено казано, стана ми изключително забавно, когато моят стар познат и настоящ депутат от Новото време Емил Кошлуков отправи протеста си срещу наложените от колегите му ограничения за рекламирането на алкохолни напитки. Пред камерите на една от националните телевизии той изрази несъгласието си, застанал пред огромен билборд, рекламиращ марка алкохол и намиращ се в непосредствена близост до училищен двор. Именно на неговия фон народният представител Кошлуков нарече приетите от колегите му текстове абсурдни. И беше прав.

Само че тъкмо неговото Ново време преди това сътвори един друг абсурд, като предложи и прокара в Народното събрание криминализирането на притежанието на еднократна доза наркотично вещество и по този начин практически наложи революционното становище, че наркоманията не е болестно състояние, а престъпление. Да критикуваш страстно един абсурд, при условие, че си съавтор на друг абсурд, само по себе си също изглежда доволно абсурдно.

Най-абсурдно от всичко, обаче, е това, че нашата тъй загрижена за здравето ни държава, която така лесно забранява рекламата на алкохол и която тъй предано подкрепя производителите на тютюн, пред очите ни изпитва сериозни трудности в това да се издължава навременно на производителите и вносителите на лекарства и се оказва, че не е в състояние да гарантира редовното снабдяване на лекарите със задължителните ваксини.

Ако и това не е нелепо, (на)здраве му кажи!

Жоро Георгиев