Най-голяма полза имаме от Европейския съюз
“Общият размер на средствата от еврофондовете по всички оперативни програми, които България ще получи до 2013 г., е около 12 милиарда евро. По разчети това означава, че България ще трябва да подготви близо 7 хиляди проекта…” това каза на 12 декември 2007г. Кирил Желязков - Директор на дирекция "Браншови структури" в Българската стопанска камара.

В предаването на Дарик радио “Седмицата” от 8 декември 2007 г., Димитър Тадъръков, изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”заяви, че “субсидиите от Европейския съюз са на стойност 6,4 млрд. евро, които ще започнат да пристигат от началото на януари”.

Един милиард и 800 милиона евро отпуска ЕС по оперативната програма „Околна среда 2007 -2013". Това пък бе заявено от Министъра на околната средна и водите - Джевдет Чакъров, на 5 декември 2007г.

На 15 януари 2008 г., Премиерът Сергей Станишев заяви по време на парламентарния контрол, че “...1.086 млрд. лева е усвоила България от ЕС през 2007 година. В това число, влизат средствата от предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и САПАРД, както и други грантове.”

Още много и много факти в подкрепа на твърдението, че “най – голяма полза имаме от Европейския съюз(ЕС)” могат да бъдат цитирани. Съвсем отделен е въпросът, че към днешна дата няма нито един случай, българин да е произнесъл единствената, подходяща за случая дума - “БЛАГОДАРЯ!”

Наптротив! Куцо и сакато иска още и още! Още по-твърдо отстояване на “националните интереси” на България, извличане на “още по-големи ползи от членството ни в ЕС” и т.н, и т.н. Незнайно защо, мнозинството българи са убедени, че отвъд река Рейн живеят кръгли идиоти, които са длъжни да работят все повече и повече, да подържат все по-висока конкурентноспособност спрямо САЩ и Азия, да плащат все повече и повече данъци, за да има за... нас. Ако можем и някак си да ги измамим тези шибани западняци, да ги прекараме, да ги окрадем, при това безнаказано, тогава наистина цялата тази озверяла от алчност тълпа (представляваща по-голямата част от общественото мнение в България), със сигурност ще бъде щастлива.

Думи като “достойнство” и “чест” просто нямат място в подобна истерия. В страна като България е безсмислено да обясняваш, че е по-добре да пестиш от повишаване на енргийната ефективност, отколкотo да слугуваш десетилетия, заради една атомна централа, която на всичкото отгоре, ще изтрови и правнуците ни. Абсолютно безсмислено е. Пестенето изисква жертви. Ефективността изсиква усилия. А бъдещето? То е толкова далеч и... какво, всъщност, ни засяга нас някакво си бъдеще на някакви си наши правнуци?

Само болен български мозък може да “измисли” дълбокосмислената далавера да дадем блоковете на АЕЦ - Козлудуй на лизинг на западни компании, те да лобират пред ЕС и... ние после да продаваме излишъците от ток. Тоест, според нашата логика, самото спиране на блоковете е било далвера. И, ако им дадем парче от баницата, те ще ги пуснат. Накрая, естествено, някой медиен гуру кръщава далаверата “национална кауза” и всички чакат Европата да се полакоми за два лизингови договора.

Между другото, в повечето случаи, нашите политици НЕ са виновни.
Не можеш да виниш български политик затова, че разсъждава като... българин.
Само че, онези, в Брюксел! Те не разсъждават като българи. Хората са свикнали да спазват договорите, които подписват. И, може би, затова са богати - защото са открили ползата от това да държиш на думата си, на принципите, в които вярваш и на правилата, които стоят в основата на демокрацията.

Вероятно затова и Господ им помага.
Те, за разлика от нас, не се молят на два Господа.
Антон Луков