„Тъпаните“ в община Варна (и във всяка друга общинска или държавна структура) си имат пряк административен ръководител.
Или казано с думи прости - Главният секретар е началникът на чиновниците.
Тоест, най-големият „Тъпан“ (след кмета, разбира се).

Именно главният секретар, освен за персоналните назначения в администрацията, се грижи и за документооборота вътре в общината. И за нещо още по-важно – кореспонденцията с председателя на ОбС, комисиите в ОбС и съветниците, винаги подлежи на прецизиране, дозиране и контрол. Познайте от кого?
Затова няма да е неочаквано, ако ръководството на ГЕРБ във Варна пожелае да контролира точно този пост.
В много отношения той е по-важен от мижавите правомощия на районните кметове, например.

И обратното.
Няма да е неочаквано, ако Кирил Йорданов се закучи точно при договорките за тази позиция.
В случая имената са подробност. Дали ще остане старият Главен секретар Михаил Куликов или ще бъде назначен нов, няма значение. Същественият момент е на кого изпълняващият тази длъжност ще се врече във вярност и чия политика в Община Варна ще изпълнява.

При всички положения на бъдещия Главен секретар на Община Варна няма да му е лесно.
Вярно е, че към днешна дата властта ще се консумира от ГЕРБ и Кирил Йорданов съвместно.
Обаче прекият контрол върху „тъпаните“, документооборота в общината и информацията от и към ОбС е единствената истинска гаранция за трайно вписване във властта.

Просто е! Ако ГЕРБ не овладеят този пост, значи нямат дългосрочни намерения!
Антон Луков