И хабер да няма човек, че след няколко месеца предстоят избори, би се досетил. Съвсем прогнозируемо политици и политически партии в България живнаха и се отдадоха на вихрена активност.

Претендентът за втори мандат и настоящ Президент на Републиката Георги Първанов – който всъщност започна кампанията за преизбирането си доста отдавна – смъмри управляващите си съпартийци за социалната им политика, вероятно за да ни припомни поовехтялото и отдавна лишено от съдържание заклинанийце, че не е какъв да е Президент, а социален Президент.

И парламентарният шеф, и шефът на правителството отвърнаха, че социалистите правят каквото е възможно и че не са заслужили особени критики в това отношение. Струва си да се отбележи все пак, че БСП май отново се държи в ситуацията по-зряло, отколкото се е случвало и се случва на десницата, за съжаление. Нямаше взрив, какъвто последва прословутите “Боянски ливади” на Президента Желев, нито пък остри атаки като тези, последвали решението на Петър Стоянов да се кандидатира като независим при неуспешния си опит да спечели втори мандат преди години или след репликата “Иване, кажи си”. Нещата се разминаха тихичко и спокойно.

Десницата, разбира се, не си взе бележка и не се поучи. Днес ДСБ атакува гореупоменатият Стоянов, че именно той попречил на разсекретяването на досиетата на бившата ДС по време на президентството си. “Петре, кажи си, как оплеска работата”, мълви развълнувано този път Иван.

Браво на момчетата и момичетата в родното дясно!, би възкликнал всеки наблюдател на събитията, независимо от пристрастията си. Точно така се правят нещата. Ръчкайте се в ребрата с лакти, ритайте се със засилване по кокалчетата, а в същото време прокламирайте колко сериозно, задълбочено, добронамерено и съвестно се стремите да постигнете единодействие и да излъчите обща кандидатпрезидентска двойка за изборите. Както обикновено – много умно и в още по-висша степен – зряло.

За да убедят и самите себе си, че влиянието им все така си нараства, а инерцията не е убита, от Атака сътвориха бляскавата новина, че обмисляли възможностите за денонсиране на договора ни за присъединяване към ЕС. ЕС не е единственият съюз в света, няма защо да се страхуваме, че можем да изпаднем в изолация – заяви невръстният им депутат и евронаблюдател, Миткото Кинов Стоянов.

Ашколсун на Миткото Кинов Стоянов, дано ми прости турцизма, макар че няма да му е лесно на младата и безсмъртна душа, предполагам. Като един Иван Асен при Клокотница същи! Ще набучи договора на копието си и ще го размаха пред очите на европейците, че да се разтреперят от страх. Сетне, вероятно, ще ни посочи чрез кои по-точно други съюзи ще търсим спасение от изолация. И от джоба си ще компенсира финансовите загуби, които бихме претърпели и фондовете, до които ще загубим достъп, ако щуравата му идея бъде осъществена. Много банички и закуски ще трябва да спести за целта детето на природата Кинов Стоянов, но все някак ще се справи.

НДСВ поиска специален министър да мъти като квачка парите от въпросните фондове, които ще дойдат, ако Атака не денонсира споразуменията с ЕС. Е, това действително би било точно обратното на понятието “министър без портфейл”, между другото. БСП пък тутакси им го върна, като се сети за предизборните си обещания, че ще проверява царските имоти. Наистина, искрите никога не са спирали да прехвърчат в управляващата тройна коалиция, но тази комбинация от ход и контраход си беше съвсем по аджамийски прозрачна.

Бойко Борисов, от своя страна, засега още не се е изказал тежко и меродавно по въпроса за еврофондовете. Вероятно защото е твърде зает да се щура наляво-надясно като Паниковски, с репликата “Дай милион, дай милион!”. Само дето не рони сълзи за някакъв си пършив милион, а за цели сто такива.

Абе, хора, сърца нямате ли?! Дайте му стоте милиона на клетия генерал-губернатора, че да миряса и да спре да се държи като примадона, която – не щеш ли, каква драма!!! – вместо да получи букети, след представлението е била замервана с яйца. Или пък го пратете в близкия до нас Белград, същия Белград, който неотдавна беше бомбардиран от НАТО, за да види как една столица може да се оправя великолепно с по-малък бюджет от софийския, дори и в “орязания” му вариант. Защото… иначе знаете какво ще стане. Ще си направи партия.

Това скудоумие със заплахите, “ще си направя партия, ако не стане на моето” май също не е особено оригинално и ново. По едно време подобни гръмовни предупреждения се разнасяха и от лагера на Слави Трифонов доколкото си спомням, когато нещо го бяха понастъпили. Парчето “Внимавайте само, да не създам партия, щото тогава жална ви майка” е стар рефрен, който очевидно се явява и нещо като евъргрийн в българската обществена действителност. Разликата този път е само в това, че бат Бойко постави ултиматума си с конкретен срок и го представи с присъщата си непосредственост (това не винаги означава нещо хубаво) и със специфичния си брилянтен изказ, гарниран с премъдри и проникновени проблясъци на тема “Политическата система, същността на партиите и ролята на Бойко Борисов в съвременна България”.

Това, нека припомня, не е първото предупреждение, което чуваме от генерал-губернатора. Тъкмо докато се бореше да става столичен градоначалник, той пееше друга предупредителна песен, в текста на която се разказваше как добрият епико-лиричен герой като едното нищо ще бъде мърцина претрепан от лошите и отмъстителни бандити, ако не успее да стане кмет. Като че ли кметовете са имунизирани срещу лошите и отмъстителни бандити, ама нейсе. Тогава това не прозвуча много юнашко, но народът, нали е мекосърдечно сантиментален, му прости. Защото го обича.

Е, на фона на всичкото това, както и на останалото, което ме мързи да посочвам тук, наистина няма начин човек, та дори и вестници да не чете, радио да не слуша и телевизия да не гледа, да не се досети, че се задават избори.

Разбира се, никой не може да обвинява така наречения ни елит, че не дава най-доброто от себе си. Тъжното е, че това, което получаваме, очевидно наистина е най-доброто, на което тези хора са способни.
Жоро Георгиев