- Г-н Шопов, настоящата изложба ли е единствената причина да сте в момента във Варна или има и нещо друго?
- Аз обичам Варна и съм много щастлив, че съм поканен тук да присъствам на този празник. Защото не знам как вие усещате това, този случай и този повод да се съберем и да се погледнем очи в очи, но за мен е истинска радост.

- Вашият портрет завинаги ще остани сред тези на големите български актьори и творци, но, по обобщено, каква според Вас е връзката между двете изкуства – фотографията, която е моментна и театъра, който все пак трае във времето?
- Може би съществува някаква връзка, защото човекът е един и същ – и пред камерата и пред окото на зрителя.

- Но Вие сте и творец, освен обект на фотография, или на погледа на публиката в театъра?
- Ами знаете ли, актьорът за това е актьор, за да може да донесе някакво послание на хората, към хората; драматично и сътворено от спектакъла, от режисьора.

- Казахте послание, а фотографията не борави със словото. Какво послание бихте желали да отправите сега, именно с тези Ваши портрети?
- Много вторачено съм погледнал тук, искайки бъдещето ни да бъде по-щастливо.

- Ако приемем, че сте на сцената и трябва да кажете само едно изречение, какво би било то?
- Ние просто трябва да се обичаме. Извън любовта всичко е грозно.

- Добри актьори ли са политиците, според Вас?
- Зависи от човека. Има политици с изключителна дарба на актьорско присъствие и актьорско дарование. Но има и актьори, които са много лоши политици. Слава богу, у нас не са много. Почти ги няма.

- Младото поколение следва ли Ви? Талантливи ли са толкова, колкото и предишните поколения?
- Надявам се. Моите деца следват моята професия и надявам се, че и те ще имат какво да кажат.

- Лесно ли е с толкова много артисти в един дом?
- Не е леко. Но ние, естествено, не говорим за работа. Говорим за взаимоотношенията си, за нашата любов, която надявам се лъчи от нас и аз съм много щастлив човек с това, че живея в такова семейство.

- Опитвали ли сте се да ги спрете, да не поемат по пътя на актьора?
- Сега в момента играя в София крал Лир, но без никакъв страх бих си поделил кралството с моите деца.

- Ще видят ли зрителите истинското Ви лице в тези портрети?
- Това са запечатани мигове с определени настроения и с определена насоченост и трудно човек може да открие истинското лице зад някаква поза.

- Казвате, че обичате да Ви гледат, а не да се гледате…
- Не обичам да се гледам. Мисля, че съм създаден да ме гледат и повече да слушат онова, което мъдрите автори са написали във времето.

- Скоро ще Ви гледаме ли тук във Варна?
- Надявам се.