През септември Русия не само проведе военните учения „Запад-2017“, но и едновременно (в нарушение на много споразумения за контрол над въоръженията) започна съвместни руско-китайски маневри в Охотско море с участието на Северния флот, който има ядрено оръжие.

В същото време Северна Корея очевидно е близо до миниатюризирането на ядрени бойни глави. Със своите ракетни и ядрени опити Северна Корея непрекъснато отправя предизвикателства към ООН.

Иран наруши резолюцията на Съвета за сигурност на ООН и споразумението с правителството на САЩ, извършвайки опити с балистични ракети. Сега много американски анализатори очакват, че е възможно Иран да възобнови ядрената си програма.

Всички тези събития подават сигнал за криза в сигурността както в Европа, така и в Азия, а също така и за това, че с пъти се е увеличила възможността ядреното оръжие да бъде използвано в качеството на политически инструмент.
Според ядрената доктрина на Русия тя може да използва своето ядрено оръжие ако не директно, то в качеството на средство за заплаха или сплашване. В момента Руската федерация произвежда повече от 20 вида ядрени въоръжения, модернизира стари системи и разработва нови, работи над ядрени оръжия ново поколение, например хиперзвуково въоръжение. При това всеки път, когато Съединените щати започват да модернизират собствените си ядрени сили, Москва започва рязко да се застъпва за контрол над въоръженията. Лидер по „непрозрачност“ в ядрената политика остава Китай. Поведението на Пхенян и Техеран говори само по себе си.

Руските, а също и някои европейски анализатори и служители намекват, че е настъпило време за съживяване преговорите за контрол над въоръженията, ОССЕ, която смята, че може да си върне авторитета в сферата на сигурността, също отстоява тази идея и призовава към преговори.

Естествено, много хора забравят, че Русия вече обяви война на Запада и я води чрез информационни атаки и нахлувания в Украйна, да не говорим за безкрайните заплахи от страна на Кремъл. Ние също така не бива да пропускаме, че всеки договор за контрол над въоръженията (освен СНВ-III, Договорът между Русия и САЩ за мерките по по-нататъшното съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия) вече е бил нарушен от Москва. Русия в настоящия момент надвиши пределните граници на своя ядрен арсенал, които тя трябваше да достигне през 2018 г. По такъв начин ако Москва не съкрати своите ядрени въоръжения следващата година, то очевидно ще наруши и този, последен договор със САЩ.

Впрочем отчитайки мащабите на сегашното производство на ядрени оръжия в русия, само някой смел човек може да допусне, че Русия ще отиде на унищожение на своите междуконтинентални балистични ракети и ракетите на атомните си подводници. Всъщност ядрените възможности на САЩ плашат русия. Но Москва се надява да запази за себе си правото да прибягва до ядрени заплахи.

Съвкупността на тези факти трябва да застани НАТО да проведе дискусия за сигурността, за да определи ролята на ядреното оръжие. САЩ, бъдейки водеща ядрена държава и гарант за европейската сигурност, трябва да оглавят тази дискусия, а също и да формулират свои предложения. Отговорите на тези ядрени дебати не могат и не трябва да бъдат предопределени. На нас ни е необходима истинска дискусия. Твърде много играчи на световната сцена сега заплашват Запада. Все повече страни изразяват намерението си да използват ядрено оръжие не само за деескалация на вече съществуващи войни, но и за контрол над ситуацията.

Естествено, на Европа й е необходим контрол над въоръженията, но на нея също така й е необходим мир. Както отбеляза председателят на ОССЕ, не е лесно да се водят преговори с Москва, когато тя вече води агресия срещу Украйна. Освен това Москва показа себе си като обикновен „рецидивист“, когато става дума за ядрени договорености. Поради това тези, които настояват за подобни споразумения, трябва да докажат, че такива мерки ще бъдат ефективни, заслужават доверие, поддават се на проверка и задължително ще бъдат осъществени от всички участници в тези договорености.

НАТО, в крайна сметка, трябва да погледне истината в очите, трезво, разумно и прозрачно да обсъди тези въпроси. Доколкото ядрените заплахи в наши дни стават твърде реални./БГНЕС
…............
Стивън Бланк, Atlantic Council