След кървавата революция през 1989 г., когато румънският диктатор Николае Чаушеску и съпругата му бяха екзекутирани, малко хора вярваха, че Румъния скоро ще стане действаща демокрация. Нейната съседка България, чиято тайна полиция организира убийства в западноевропейски столици и е обвинена в заговор за убийството на папата, изглеждаше също толкова малко обещаваща.

За балтийските държави Литва, Латвия и Естония самото им оцеляване беше основен проблем, тъй като след разпадането на Съветския съюз те притежаваха само обезкуражаваща модерна история на независими държави. Фактът, че тези страни, заедно със Словакия и Словения, днес получават покана за членство в НАТО, е нещо като чудо и повод за празнуване. Всички те сега са действащи демокрации със свободни пазарни икономики, човешките права се спазват, а стандартът на живот стабилно расте.

Мрачната нищета и бруталните, понякога дори убийствени режими от преди 15 години, сега са учудващо далечен спомен, който е почти нереален за студентите в Букурещ, София и Братислава. Новите членки на НАТО показват, че политическата и икономическа свобода може да се развие бързо в ерата на глобализацията, дори в привидно необещаващи места. Те отговарят на онези, които спорят, че подобна либерализация не е възможна в мюсюлманския свят.

Тези истории на успеха са доказателство за ценностите на НАТО в момент, когато алиансът е подложен на съмнение от двете страни на Атлантическия океан. До голяма степен НАТО осигури границите, в които бившите комунистически страни се демократизираха. Стремейки се към сигурността, предлагана от военния пакт и от САЩ правителствата в региона доброволно приеха да прекарат години под политическо настойничество. За да задоволят изискванията на НАТО правителствата гарантираха свобода на словото, организираха избори и разрешиха някои проблеми с етническите малцинства, а военните и полицейски структури, изградени по съветски модел, бяха систематично променени. Все още съществуват проблеми, свързани основно с корупцията, но седемте нови членки на НАТО се съгласиха да обвържат плановете си за действие с тези на алианса за още няколко години.

Някои критици твърдят, че в този политически инкубационен период, НАТО е престанала да бъде работещ военен съюз и съдбата й е да загуби значението си. Действително организацията бавно, но стабилно се възстановява за 21-ви век. Създаването на силите за бързо реагиране, които ще могат да бъдат разполагани по целия свят, е важна стъпка в правилната посока. Дали НАТО ще стане организация, която да се бори срещу терористите и неблагонадеждните държави и която да разпространява демокрацията извън Европа, ще зависи от това дали политическата воля за силно презатлантическо сътрудничество може да бъде запазена от Европа и Вашингтон. Силата и потенциалът на тази връзка могат да бъдат видени в две големи постижения на НАТО: първо възпирането на съветската агресия и второ създаването на мирна и свободна Европа.

Вашингтон, 21 ноември
В-к “Вашингтон пост”/БТА