Протестиращите са като останалата част от обществото - разделени. Повечето са истински гневни и непартийни. Но някои са силно партизирани. Други са направо партийни активисти. Има и доскорошни храненици на системата - на местно и национално равнище. Отбити от хранилката, те скачат срещу бившите си благодетели. Каква перверзия - доскорошни „бордоваци” да протестират заедно с мачканите от монополистите. Гневните бедни българи не нападат журналисти, отразяващи протестите. Правят го контролирани агиткаджии. Като онзи маскиран тип, който нарече „курва” журналистка от национална телевизия в ефир. Тя запази самообладание.

Но не така е по места. Регионалните репортерки са някак прекалено наплашени. И търсят защита край някоя „агитка”. Което е тактическа грешка на рисков терен - защита трябва да се търси само от органите на реда. Местни „фактори” се опитват да ги мачкат, без да се съобразяват, че така злепоставят автентичните протестиращи. Всъщност не ги е грижа. Те искат да се възползват от ситуацията и да си разчистят сметките с други контрольори на „агитки”. Но са големи смелчаци пред неопитни репортерки. Защо не скочат така на „старите хиени”? Нали са много отворени.

Повечето журналисти съвестно си вършат работата и обективно отразяват случващото се на Улицата. На някои им се наложи да спрат да бъдат „Бойковизия”. Но и техните репортерки представят картината на събитията. И на техния екран се видя как варненци скочиха срещу Веско Марешки. Варна се превърна в „столицата на протеста” и спечели уважението на наблюдателите в медиите, влезе в сърцата на гневните българи. Вярно е, че някои Гуцанови репортери, да речем, страдат, че „протестите оредяват”, защото това не обслужва линията на шефа им. Какво да се прави - няма пълно щастие. Но уличното сугестиране на журналистите едва ли върши добра услуга на протестиращите.

bgsniper.com