Покрай “Линкълна” на дядо Кирил и сагата с досиетата на владиците православните ни отци се обърнаха за аргументи към Еклесиаста.
Повечето журналисти просто преписаха съответните текстове, които са им спуснати във вид на официално църковно становище, и така тази книга от Стария завет се превърна в нещо като мода.

Еклесиаст обаче не е просто книга от Стария завет! Библейската традиция приписва нейното авторство на самия цар Соломон. Въпреки че повечето историци са на мнение, че е написана доста по-късно - около 3 век пр.н.е.
Основна за книгата е темата за суетата.
Най-общо казано, каквото и да спечели човек през живота си, то се обезсмисля от смъртта.
Погледнато от този ъгъл въпросите към нашите владици стават много повече, отколкото отговорите.
Те искат от нас да се смирим и да не коментираме милиционерските им забежки!
Понеже и критиката срещу Църквата е суета.

Някои отидоха дори по-далеч! Вероятно осенени от Соломоновия дух на Еклесиаста ни обясниха, че сме временно на тази земя, докато Църквата е едва ли не вечна и няма никакво значение какво било написано, от когото и да е, където и да е.

Повечето православни християни в България обаче са на друго мнение!
Вероятно тълкуват Еклесиаста по-същия начин, като църквата, но стигат до… други изводи.
Според миряните по-нормално е да се смирят именно владиците-милиционери! И да захвърлят, заедно със суетата, милиционерските пагони!
И да се покаят, приемайки истинския православен дух.

Нали всичко е суета?
Последното нещо, за което би трябвало да мисли праведния монах, е кариера, пък била тя и църковна?
Нали още в 1 глава на в същия този Еклесиаст пише “И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър. Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.”
Антон Луков