Логиката против американските военни бази в България, лансирана от вождовете на Атака, се основава на… предположения в бъдеще време.
Посланието им е просто – има ли бази, ставаме цел на войнстващия ислямски тероризъм.
Светът, разбира се, не е толкова просто устроен.

Каквото и да говорим, милосърдието и търпимостта към различията не са сред вродените качества на Аятоласите, муджихидините, чеченските бунтовници и хората на Бин Ладен. Ако поразсъждаваме също толкова опростенчески като Волен Сидеров, със или без базите, ние пак сме потенциална цел на ислямския тероризъм. При това причините се коренят именно в любимите на Атака характерни особености на българския народ. Самият факт, че ние сме представители на бялата раса и сме православни християни, автоматически ни превръща в потенциална мишена на войнстващия ислям. При подобен начин на мислене излиза, че най-малкото ние трябва да се откажем от вярата си, за да не сме мишена. Другият вариант за изход от дилемата е Хомейни да възкръсне и да се побратими с патриарх Максим, заклевайки се в кръста Господен.

В международен план разсъжденията на Атака по отношение нас българските национални интереси изглеждат не по-малко глупави. Ако предположим, че безогледната проруска и панславянска политика, отстоявана с толкова плам от Сидеров, надделее в българската политическа действителност, това не ни ли ни прави очевидна мишена на… чеченския тероризъм, например? Между другото, самите чеченци се наричат борци за свобода и за тях руската армия не е нищо друго освен брутален агресор.
Въпрос на гледна точка. Нали?

Добре е, че светът никога не е толкова просто устроен, като клетите мужишки душици на лидерите на Атака.
В повечето случаи истината е някъде по средата и който си мисли, че ще калкулира само ползи, значи или е юноша бледен без елементарен житейски и управленски опит, или е обикновен глупак.

Няма какво да се заблуждаваме! Мащабът на толкова обсъжданите американски военни бази в България говори за… скромни международни последици.
Скромни във всяко едно отношение - военно, политическо, инфраструктурно, икономическо и т.н. Ако използваме термини от рода на “геостратегическо значение” поемаме сериозен риск да станем смешни.

Заслужава си обаче, да помислим за нещо много по-ценно!
Освен всичко друго, американските военни бази в България са ясен ангажимент.
За първи път в нова история на България, ангажимент към нас поема демократична държава.

И обратното!
Този факт променя страшно много правилата не само на политическата игра.
В отношенията между демократични държави ключовата дума винаги е била отговорност и - каквото и да говорят онези от Атака - отговорностите винаги се поделят между заинтересованите страни.

Налага се да осмислим очевидното - вече няма по-голям брат.
Има споделена отговорност.

Десетилетия наред ние сме били сателит на хитлеристка Германия и съветска Русия. Преди това столетие след столетие сме преживявали някак си под “топлото” крило на султана.
Все някой друг е решавал вместо нас.
Вече няма накъде.
В съвременния свят се налага да носим отговорност за собствените си съдбини.

Антон Луков