Операция „Наглите” 2 затяга примката около конфигурацията, организирала и провела поредица отвличания през последните две години. Нашето напомняне преди дни че е рано за оценки, тъй като операцията на практика продължава, се оказа напълно уместно.

Седем адреса. Петима арестувани – преки извършители. Още една „къща на ужасите”. Гаражна клетка като „междинна база”. Изглежда лъсва цялата логистична схема и инфраструктура на „наглите”. Остават „подтикващите”...

Очевидно управляващите искат да потвърдят решимостта си този път да стигнат докрая. И да оставят топката в полето на съда. Нещо повече – започва да изглежда реално вживелите се в ролята на „поръчители и покровители” да бъдат ударени твърде болезнено. Всъщност те вече инкасират удари.

Заградителните мероприятия към техните „обкръжения” като че ли всеки момент ще преминат в изключително остра фаза – окончателно елиминиране от играта. През следващите дни ще се разбере дали тази „групировка” е способна на ответни действия, както се внушаваше преди дни от една речовита бивша депутатка.

Резултатите от снощните оперативно-издирвателни мероприятия са наистина окуражаващи. Както предположихме преди дни, „къщите на ужасите” не са само три. Едва ли гаражната клетка, обозначена като „междинна база”, ще изчерпи логистичната схема на „наглите”. И все пак – не е ли озадачаващо: да чистиш автомобилите за следи, а да оставяш „непочистено” след себе си в бази, които сега са терен за криминалистите от Института?!

Обяснението с „чувството за безнаказаност” не е ли косвено доказателство, че МВР и прокуратурата разполагат с повече данни за „поръчителите”, „покровителите” и „гарантите”, отколкото внушават с изплъзването от темата в тв ефир.

Последната акция описа главния комисар Калин Георгиев от най-добрата му страна. Това трябва да се признае. Искрената му загриженост за простреляния му колега с присъствието му в „Пирогов”, разбира се, е задължителна. Ясно е, че простреляният полицай от групата за проникване и задържане се е опитал да си свърши работата, без да натиска спусъка. Раздробената длан е очевадна илюстрация. Но при евентуална акция „Наглите” 3 или „Поръчители” 1 едва ли ще бъде така – най-вероятно проектилите ще поразят когото трябва.

Заявената от Цветан Цветанов „оперативна пауза” в неделя очевидно е изиграла ролята си. В същото време набелязаните за реализиране не са имали никакъв шанс да се измъкнат от „блокадата”. Тежковъоръжените полицаи са само видимата част от засиленото полицейско присъствие в София. Но екипите на ДОТИ вероятно заслужават да получат най-висока оценка от Цветан Цветанов. Резултатите показват, че работата им на терен е била ефикасна.

Сега идва по-трудната част. Доказателствата, осигурени от екипите на прокуратурата и МВР, трябва да издържат в съда. Криминалистите от Института трябва да са максимално прецизни. Както предвидихме в предишни публикации, адвокатите вече се опитват да разчепкват „тайминга”. Ще стигнат и до теренните интервенции – странната палачьорщина на „наглите” в къщите на ужасите е потресаваща. Но адвокатите ще се опитат да преобърнат това в своя полза – воденето на жертвите в „къщите на ужасите” ще е обект на тяхното особено внимание.

В тази връзка думите на Киро Киров в „Стандарт” заслужават анализ. Той, разбира се, не може да не отчита и близостта му до Бойко Борисов. Защото подценяването на „оперативното мислене” на Б.Б. от страна на „поръчителите” и „гарантите” е противопоказно не просто за тяхното разпускане по Коледа на екзотични острови и в емиратите (!), но дори и за сигурността им след ЧНГ. Защото следващия път „баретите” вероятно ще стрелят, докато приникват – иначе рискуват не само дланите си.

Развитието на събитията в следващите дни ще покаже дали Цветан Цветанов и Калин Георгиев няма да се „опиянят” от успехите си. Техните „опоненти” са очеизвадно притеснени – разколебано артикулиране, бледен фейс, видим ступор. Мерките на Б.Б. са навременни – той явно е помолил прокурори от екипите да излязат напред и да дадат малко време на хората му в МВР да прецизират бъдещите си медийни изяви. Но ако някой си мисли, че в следващите 60 дни няма да бъде притискан, за да се качи нивото на реализираните, вероятно рано е запразнил.

В оперативен план опасността за хората на Б.Б. може би идва от възможното изкушение на ударените да реагират с остри контраудари – покушения и взривове. Но по-добре за тях ще е да се потопят и да се задоволят с празнични фойерверки.

От друга страна „вдигането на летвата” (Николай Кокинов) е сериозна оценка – вероятното спечелване на една битка едва ли означава победа във войната с организираната престъпност и нейните покровители в политическата „класа”.
Любомир Живков/versia.bg