“Искахте досиета, на ви досиета!”. Така преди два дни премиерът Сергей Станишев ми отговори на въпроса, все още ли продължава да мисли, че отварянето на архивите на бившата ДС, е тема извън дневния ред на обществото? Да, господин премиер, сигурно сте прав, че една част от българското общество се интересува предимно от прехраната си, от идващата зима, от рецесията, от това да не се повтори фалитът на банки от предишно управление на социалистите. Други пък са заети да сложат зелето, да втаса до Коледа, да направят домашното вино, да сварят ракията…

Представете си, обаче, има и други, за които отварянето на досиетата и изваждането поне на част от зловещата истина за комунистическия режим, продължава да бъде тема, която ги занимава и вълнува. Тези граждани не са най-лицеприятните за властта, която иска да прати архивите на ДС на бунището на историята. А обществото ни да продължи напред с носталгията по Живков, социалистическите летни почивки на море в дървени бунгала и хляба по 30 стотинки… Да, сигурно тези хора не изпитват никакъв интерес към досиетата. Защото винаги са поставяли реалното си битие над въображаемата си свобода, по-скоро май никога не са знаели какво е свобода. Обаче тези хора са все по-малко, господин премиер, все по-малко в България. И ще стават все по-малко по чисто биологичните закони на живота.

Но младите поколения трябва да знаят истината за комунизма. Не само от страниците на учебниците по история, където тя все още не намира своето място, не само. Те трябва да знаят и защо преходът, в който израснаха, изглежда така. Тези млади хора имат спомен за Жан Виденовата зима, за купоните и режима на тока. Те помнят, няма как - човек има спомени далеч преди седмата си година. Затова те трябва да научат, че съдбата им - тяхната и на родителите им, беше решена на т. нар. Кръгла маса в началото на същия този преход. Тогава около нея седнаха едни хора и се споразумяха как да изглежда прехода. По сценарий, подготвен и изпълнен с участието на същата ДС, за която става дума. Те ни погодиха живота, който живяхме ние, и те, сегашните 18 годишни.

Децата на прехода пораснаха. Те вече са пълнолетни. И понеже пълнолетието предполага възможност да се научат неща, които в детството не могат да се разберат, и независимо дали това поколение ще се разпилее някъде по света или ще остане тук, то има правото да научи истината - защо България днес отново се върти в един омагьосан кръг и не може да се превърне в нормална европейска държава.

Истината за Кръглата маса съдържа най-важната част от истината за прехода. Тя предложи порочния модел на договаряне между партиите, вместо истинския политически сблъсък в държавата. Наскоро един политик каза: „В България всичко може да бъде договаряно!” Да, уви, така е. У нас всичко се договаря. Затова нямаше осъдени за престъпленията по време на комунистическия режим, за източването на държавата, за т.нар.”възродителен процес”; няма и няма да има осъдени и за големия грабеж на държавни активи, минал под благовидното име „приватизация” и т.н., и т.н.

Някои хора наричат началото на голямото договаряне, което не е спирало и до днес, нежна революция в България. Не, това не беше нежна революция. Това, което се случи на тази маса, беше голямото предателство на всички, които наивно се изсипахме по площадите в най-студените зимни дни и изкрещяхме копнежа си за промяна. За какво мечтаехме тогава, господин премиер? Във всеки случай не да ни подслушват и да ни пребиват като кучета с тояги по улиците, не. Не мечтаехме бившите комунисти да станат новите капиталисти, нито начело на държавата да застанат хора, които и по произход и манталитет са свързани с комунистическата „аристокрация”, не. И всичко това не би било възможно, ако на Кръглата маса бяха седнали най-достойните сред малцината истински демократи, оцелели в годините на бившия тоталитарен режим. Вместо тях видяхме лица, посочени и поставени от комунистите. И както по-късно разбрахме, голяма част от тях са били контролирани от политическата полиция, на която са служили.

Ако не бяха договарянията на Кръглата маса, може би щяхме да имаме друга Конституция. Ако не беше Кръглата маса, може би архивите на бившата ДС щяха да бъдат отворени в началото на прехода, както направиха в другите страни от бившия Съветски блок, и прехода в България щеше да изглежда съвършено различен. Може би. Днес за много неща е късно. Но за узнаване на истината – никога!

Венелина Попова
Vsekiden.com