Продължение...

---

И дори без сбърканата плънка на официалната идейна рамка, Костов направи достатъчно, за да съсипе СДС. За повечето симпатизанти и членове на синята партия той категорично е човек, който не си държи на думата. И никога не дава обяснения за действията си. Което е чиста проба на политическа безотговорност. Преди местните избори през 1999 година той каза, че за вота във всеки град местният СДС-лидер отговаря с главата си. След погрома обаче точно провалилите се получиха партийна благословия и се подредиха на най-високото в партията - НИС. Заслугата на Костов за партията е в това, че наложи безпринципността като принцип в СДС. Оттогава досега партията съществува като един огромен политически компромис. И всички казват, че го правят в името на бъдещето и единството.

Партизирането беше първият компромис в името на единството. Изгонването на знакови фигури беше акт на запазването на това единство. Оттеглянето на Костов беше опит за демонстрация на личен компромис в името на целостта. Назначаването на Надежда също беше обявено като компромис, защото е "единствената в този момент обединителна фигура". Вече две години всички по върха на тази партия дрънкат на тази тема - търсене на обединителна фигура.

А какво всъщност може да обедини една партия, която няма идеи. Единственото, което има СДС още, са структурите, създадени от машината Бисеров-Бакърджиев. Макар да беше съградена на принципа на вътрешната война между тях, местните организации станаха много, стабилни, верни и лесно мобилизиращи се. От прогонването на знаците Бисеров и Бакърджиев тази система само се експлоатира, без да се реновира.

Страхът от Костов накара Надежда да съчлени един НИС на компромиса между всички враждуващи на "Раковска". От една огромна корпорация, от холдинг на икономически интереси, който произвежда гласове за изборите, СДС остана само един борд от политически неспособни директори. Чисто антропологически новият (вече стар) НИС изглежда като странен сбор от хора, които самите не знаят защо са там, но знаят кой на кого е човек. Без дори да положат каквото и да било политическо усилие, те се превърнаха в ликвидационен съвет на синята корпорация.

Софиянски, за когото вчера Доган не без основание каза, че е спечелил в София случайно, се опитва да приватизира без конкурс остатъците от СДС. Именно безидейността отвори този черен конкурс за продажба на остатъците от синята партия.

Единственото оръжие на Надежда сега е да провиди икономическите лостове, с които се опитват да й отмъкнат партията. Може да им се противопостави, само ако се раздели с Костов и тутакси попълни идейната празнота в СДС. Нейни приближени твърдят, че точно това ще направи тя - ще поиска отстраняването на Костов, дори ако това ще струва разцеплението на партията. Той обаче подготвял номер - група от хардлайнери да поиска оставката на Надежда заради загубените избори. За да може да я постави в ситуация да се отбранява, а не да напада. Софиянски, разбира се, също организира свой "спонтанен" фронт за превземане на СДС.

Надежда Михайлова като бивш външен министър не може да не знае, че европолитика се прави чрез международен диалог на партии с идеологическа ориентация. Че европарламентарните структури са вътрешно организирани не като администрация, а на партийно-идеологически принцип. И ако ще прави от СДС национална сила, то трябва да я подготви именно за участие в тези структури.

Трагичният опит на сините показва, че СДС винаги получава, дори в предсмъртен гърч, възможност за реанимация. Сега на Надежда й се предлага поредната отсрочка. СДС няма криза на доверието, доказаха го изборите. Има криза на идеи и животоспасяваща нужда от нови лица, които да станат носители на тези идеи. Младежите, които се оттеглиха преди време от партията, заради подчинеността на Надежда пред Костов, доказаха в кампанията, че могат да направят само за месец една формация, която да спечели почти колкото основните политически сили. В нощта след изборите Надежда заложи точно на тази формация. Сега остава да изгони старите лица, които събориха идеята СДС.
Галина Стоянова

в-к “Монитор”, 5 ноември 2003г.