Десницата в България се съвзема, написа "световноизвестният" елзаски вестник "Дерниер Нувел д`Алзас", цитиран от български медии. Когато си толкова далече от българската политическа действителност и никой не би се заклел, че изобщо съществуваш, можеш да твърдиш каквото си искаш. Но когато се казваш Евгений Бакърджиев няма на какво отгоре да правиш следизборния извод "личностите победиха партийните секретари" и в същото време "в София победи мнозинството на всички десни партии, които дадоха подкрепата си на Стефан Софиянски".

За да запази партията си, Надежда има само един начин - да прогони сянката на Костов и да пусне нови лица в СДС.

Още по-нелепо е, когато са ти гласували партийно-политическа подкрепа и с нея си спечелил избори, да обясняваш, че вотът не е политически, а на обикновените софиянци. Политически невъзможно е да си лидер на една дясна партия и да твърдиш, че друга (от която си се отказал по принципни съображения) е истински носител на десните идеи. Никой не би могъл да разбере, като какъв точно Софиянски започна да взема решения във и за партията, която напусна в края на 2001 година с драматичния вопъл: "Ох, олекна ми!". По неговия пример три години по-късно основният претендент за месия в българската нова демокрация Иван Костов изрече в неделя: "Гласувах с отвращение".

Тези антиполитически каламбури не са плод единствено на презрението и незачитането, с което по презумпция елитът у нас се отнася към аудиторията "обикновените граждани". Каквото и да анализират в Елзас, у нас е очевиден потокът на обърканото политическо съзнание, което силно владее всички партийни центрове, крила и фракции.

Но най-очевиден е хаосът в същината на българското дясно - СДС. От първия ден на демокрацията съюзът беше и продължава да бъде зареден с най-много очаквания. Но в крайна сметка след 14 години преход една групичка дебнещи се хора си оспорват лидерството на нещо, което не е ясно какво е.

Вярна е тезата, обратна на Бакърджиевата - тези избори за СДС бяха битка за партиен секретар. Но ги наричат "за личности", защото битката е кой да вземе СДС, а не какво да съдържат тези три букви. Познавачът на СДС от времето на ранното партийно изграждане Васил Гарнизов рече: "Изборите показаха, че СДС и БСП са се свили до твърдите си ядра". Това също е само езикова конструкция, защото СДС няма ядро, дори ако се имат предвид хората, останали на издръжка "Раковски" 134. И това е проблемът на тази партия от загубата на парламентарните избори насам. Но стои за решаване самото й създаване. За твърдо ядро на СДС можеше да се говори, докато важеше тезата за антикомунизма. Той е единственото, което можеше да обедини под сините знамена лидери, членове и симпатизанти. Антикомунизмът беше каузата на СДС. Сега дори борещите се за лидерство нямат кауза.

Доказателството е във факта, че единственото обединително, което Надежда Михайлова успя да извади между двата тура на изборите, за да активира синия електорат, беше само нова форма на прогнилия лозунг "всички да спрем комунизма".

Въпросът за избора на идеология е болно място на сините още от 1989 г. Първите програмни документи бяха с либерална насоченост. До партизирането на СДС враждуващите лагери взаимно се дебнеха с коя идея по-лесно да присвоят създаващата се грамадна национална общност от антикомунистически мислещи хора. В коалицията всеки се натискаше да предложи своята идеология като обща. В СДС битуваха под общо знаме либерали, консерватори, социалдемократи, християндемократи, радикалдемократи. Най-силна обаче си остана антипартийната тенденция. Много малко хора вече помнят, че дълго време съюзът бе представян като широко народно движение. Тази теза е печеливша в мътни времена на електорално недоволство, бедност и политическа дезорганизация. С нея дойде на власт и Симеон. В такива времена точно една идейно недефинирана формация може да побеждава в политическата борба без правила, каквато у нас продължава да съществува.

Третото СДС - това на Костов, трябваше да дефинира идейно организацията, като я направи партия. Да я легитимира като политически субект и то основно пред партньорите й по света. В този момент световните политически елити наричаха съжителството на принципно отричащи се формации в СДС "български политически абсурд".

Костов претопи всички съставни елементи на синята коалиция и обяви: "СДС избира християндемокрацията и ще бъде голяма народна партия, която в името на демокрацията няма да изостави антикомунистическите идеи". Едноличният лидер обаче сам събори тези идейни основи. Костов не можа да докаже позицията си на истински антикомунист, анатемоса дори революцията на 10 януари, която го направи министър-председател. Народните партии се създават, за да са представители на широко съсловие от хора, има диалогично отношение към едрия бизнес и категорично отрича толерирането на сивата икономика. В СДС на Костов това беше в обратен прочит. Християндемокрацията са ценности, които неговото СДС не изповядваше и продължава да не знае какво значат. Освен това българинът е доказано безверен, но и да беше, Костов предложи не преклонение пред християнските ценности, а тяхното отрицание. Във втората божа заповед например пише "не си създавай кумири". А лидерът на СДС се самопровъзгласи за идол, за месия, за божи носител на демокрацията.

---

Продължава тук...