На оня свят

„...Ами поп Николай тука ли е? – почна да разпитва той Мъничкото ангелче.
– Кой?
– Поп Николай от малката черква, дето ни даваше пари с лихва... Срам ме е да го срещна. Имаше да му давам, па той умря и дългът му умря.
– Поп Николай е в катрана, дядо.
– Стой не думай!
– Честна дума!
– Ами нали беше, божем, поп – свещеник!
– Се едно... Тук не бръснат никого – всекиму според делата му. Поп бил, ама грешил. Владиката, че е владика, па и той е в пъклото.
– Бре. не думай!
– И той е наказан, дядо ... Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните хич и не поглеждаше. Гнусеше се от тях и ако им даваше милостиня, даваше я с презрение, като гледаше час по-скоро да се отърве... Обличаше се богато и преяждаше всеки ден, а хората учеше ла се въздържат... Това не е ли грях?...“

Елин Пелин, “На оня свят“

П.П. Всякакви прилики с лица и събития от съвременната българска реалност са случайни!