На неточното място и в сбъркано време стартираха протестите на опозицията. Който и да е направил този анализ, че Деня на съединението е най-подходящ за да стартират остри политически акции, би трябвало да признае, че е сбъркал.
Първо, в ръцете на управляващите бе връчен чудесен повод да демонстрират едновременно единство, отговрност за съдбините на нацията и уважение към един от малктото наистина велики мигове в нашата история.

Вторият, особено опасен момент, е свързан с участието на “Атака” в протестите на опозицията. Напрактика се получва така, че крайната десница черпи легитимност от общите си действия с партиите от класическата десница. Онези, които следят внимателно политическите процеси в България са наясно, че форматът ЕНП не включва хората на Волен Сидеров. На повечето хора обаче, едва ли това им влиза в работата и фактът, че коалиция с Атака няма да бъде толерирана нито от левите, нито от десните, нито от центристите в европейските институции, малко интересува болшинството българи.

Точно поради тази причина, опитите на “Атака” да се легитимира като някаква нормална алтернатива на каквото и да било, в българския политически живот, са особено опасни за европейското бъдеще на страната.

На всичкото отгоре, организцията на самите протести беше под всякаква критика. Оказа се, че в градове като София, Пловдив и Варна са събрани подписи на не повече от няколкостотин души. Казано с думи прости, това означва, че даже и сериозна част от партийните актвисти не са благоволили да “уволнят” Сергей Станишев.

Безспорно, най-звучният шамар е за ГЕРБ. Логично е да се предположи, че след като някой е сбъркал с анализа на ситуацията, то този някой задължително е действал с благословията именно на ГЕРБ. Просто те се смятат за най–голямата опозиционна партия и в масовото съзнание именно техен е решаващия глас.

Между другото, в по-нормална държава, въпросът за отговрността безспорно щеше да се стовари като парен чук върху главите на голяма част от партийното им ръководство. Нали това им е работата - да провеждат правилна политика, чрез успешни опозиционни действия и добра организация. Очевидно е, че в случая с протестите в Деня на съединението, политическият апарат на ГЕРБ (особено в София, Пловдив и Варна) не се оказа на висотата на отговорностите си. Дали някой ще им потърси сметка за очертаващия се тотален провал – това е съвсем друга тема.
Антон Луков