Посещението на Надежда Михайлова и членовете на НИС на СДС във Варна затвърди тенденциите.

Разбра се, че СДС е против всички – Бакърджиев, Софиянски, НДСВ, Царя, ДПС и т.н.
Не се разбра с кого смята да печели СДС избори.

Разбра се, че лидерката на сините продължава да търси публична оценка за чужди управления и да дава “компетентни” оценки за настоящото управление.
Не се разбра, обаче, кога Надежда Михайлова ще изиска от СДС – Варна публична оценка за управлението на Христо Кирчев и Добрин Митев.

Да не говорим, че за мандата на Иван Костов срамежливо мълчи не само Иван Костов. Дежурното прехвърляне на топката в полето на съдебната власт е най-лесният начин да не отговориш на въпроси, касаещи реалната възможност бивши сини министри да облекат раирани костюми.

В крайна сметка изводите са очевидни. Когато една политическа сила вижда врагове навсякъде – това най-вероятно е ... точно така.

Невероятното в цялата тази история е, че от далечната 1999г. изминаха цели три години, а СДС във Варна продължава да се самоизолира.

При това враговете се посочват от най-високо място. Този факт е предостатъчен, за да бъдат вързани ръцете на местните сини лидери - няма как примерно на Стоян Калоянов (лидер на БДС - Радикали във Варна) да му бъде обяснено, че са желателни общи действия, при положение, че лично Надежда Михайлова е посочила Евгений Бакърджиев за враг.

Има и добри новини.
Традиционните за такива посещения провинциални доноси и медийни инсценировки бяха овладени. Дори Севастиянов не съумя да сътвори още глупости в опитите си да спаси районния кмет Тодор Войников и това не е никак малко.

Този единствен за сега положителен факт дава известни надежди, че в СДС –Варна може би има наченки на промяна. Трябва да отчетем, обаче, че посещението на Надежда Михайлова бе прекалено кратко и “геният” на синия общински председател не успя да блесне пълноценно, в цялата му свежест.
А може би нещата са много по-прости - в момента тече Световното първенство по футбол.

На кой му пука за някакъв си Севастиянов?

Антон Луков