Какво се случва днес с Костов? Спокойствието в живота му на обикновен депутат в момента е привидно. Появи се информация, че срещу него се готви атентат. Затова и охраната му не бе снета на 24 юли, когато изтече срокът, през който като бивш премиер тя му се полагаше по закон. Чу се също, че бившият министър-председател е провел тайни срещи в Германия с шефовете на опозиционната коалиция и лично с баварския премиер и кандидат за федерален канцлер Едмунд Щойбер. Пред него Костов настоял за намеса и натиск в случай, че Надежда Михайлова и Симеон решат да се обединят в коалиция наесен. За Щойбер знаем, че ненавижда рода Заксен КобургГота заради стари династични вражди и че със сигурност ще е следващият премиер на Германия. По-силен външен съюзник срещу Симеон, едва ли Командира би могъл да намери.

Защо Костов предпочете да навлезе в тъмната зона на конспирацията, вместо да гостува на верния си Йоско Сърчаджиев в Синеморец? Сигурно защото така и не успя да "излезе от образ", както се изразяват артистите. От образа на Стамболов, обсебил го докато беше на власт. Ако все пак Костов беше предпочел да летува в Синеморец, Йоско със сигурност щеше да му помогне да се справи със ситуацията. Защото в тази област той е истински професионалист.

Сърчаджиев успя например виртуозно да се преобрази от "черен ангел" в "тъмносин седесар", без психиката му да пострада от това.

Психиката на несвикналите с актьорските превъплащения индивиди обаче често бива жестоко наранявана след подобни лупинги. Защото проблемът опира до единоборството на две личности.

Синдромът д-р Джекил мистър Хайд не е легенда, нито плод на писателско въображение. Той е факт, познат в психологията. Последиците от него често са тежки. Защото личността-"натрапник" всячески се стреми да изтласка личността -"домакин". Хашек описва един случай на сравнително мирно съвместно съществуване. Героят му, който бил убеден, че е едновременно Кирил и Методий, буйствал само в случаите, когато му отказвали двойни порции за закуска, обяд и вечеря.

В миналото този синдром се наричал обладаване. Когато негова жертва ставала известна личност, на помощ идвал специален екзорсист, който с няколко сеанса обикновено успявал да прогони "натрапника". Ако обладаният обаче бил от по-скромен произход, му прилагали ефикасния "лечебен метод" - изгаряне на клада.

Как Костов стана Стамболов? Историята на заболяването при синия премиер датира от момента на влизането му във властта през 1991 г. Много преди услужлив негов колега през 1997 г. да го титулува за наследник на Стамболов. Тогава сравнението допадна на Костов. Особено що се отнася до силната ръка, ината, политическата воля на неговия предшественик. Само дето крехката ни душевна психика често ни играе лоши шеги. Решиш ли да си някой друг, следва да го приемеш с неговите положителни и отрицателни страни. Защото и "обладателят", в случая Стамболов, има своите права. И не е възможно човек, олицетворил се с него, да подхожда избирателно към образа му - да подражава само на черти от характера му, които го устройват. Ако беше толкова лесно, мистър Хайд нямаше да го има. Добрият доктор Джекил просто щеше да се справи с него.

Разбираемо е, че на Костов едва ли му се е искало да повтаря стъпка по стъпка живота на Стамболов, в който има и доста срамни сценки. Например бягство от Диарбекир, преоблечен в женски дрехи. Епохата е друга. Но аналогия има. Да припомним само как Костов се предреши от седесар на неутрален експерт по време на разпада на правителството на Филип Димитров и се намъкна тайно при Беров, предлагайки му се за финансов министър и убеждавайки го, че е най-подходящият за поста.

Друг неприятен момент из житието на Стамболов е артисването му от Ботевата чета. Трябва да се минава Дунава, Козлодуйският бряг очаква да бъде разцелуван, а после възпят от поета, а Стамболов го няма, за да участва в историческото събитие. От него са останали само чифт ботуши. Щом човекът липсва, Ботев решава поне да реализира това, което има от него. И обува Стамболовите ботуши. Те са неизменно с него, въпреки че жестоко му убиват. И когато четата се лута из Балкана, и когато поетът пои земята с "черни си кърви". Накрая изчезват ведно с Ботев.

Не заряза ли четата и Командира? Подобно на бележития си предшественик и Костов внезапно отпадна от сините редици. Образно казано - ботушите му обу Надежда Михайлова. Но дали й стискат, ще можем да разберем в случай, че парче от ракета SS-23 излети при унищожението й и уцели Михайлова по високото и вдъхновено чело.

Да припомним и интимните срещи между Костов и Месут Йълмъз. Тайните вечери на свещи край Босфора, на които двамата премиери са обсъждали бъдещето на България. Не е ли правил Стамболов на практика същото?

Не предлага ли той на Абдул Хамид любопитна сделка - България да стане част от Турската империя - нещо като Австро-Унгария на Балканите.

И накрая иде най-интересният момент. Завръщането на Симеон Сакскобургготски. Как изведнъж то стана възможно, а после и реално?

Толкова правителства се изредиха след 10-и ноември, а на Симеон времето му дойде, баш когато Костов беше на власт. Участвал ли е премиерът в тайни сделки с бившия цар или съвпадението беше онази ирония на съдбата, която животът ти поднася, когато стръвно подражаваш някому?

Фактът обаче си остава факт. Точно както Стамболов доведе Фердинанд, така и Костов повлече след себе си неговия внук. Каква роля е била отреждана или уговаряна за Костов не е ясно. Ясно е, че той не я получи. И беше изолиран от политиката също както Фердинанд изолира Стамболов, приемайки оставката му.

И какво се чува днес? Че има закани за убийството на Костов. Точно както срещу Стамболов една година след падането му от власт.Тогава. Фердинанд е знаел за сигналите, но не преви нищо. Има ли разлика днес при внука му? На пръв поглед - да. Генерал Владимиров и Бойко Борисов назначиха проверка на сигналите. Но заключението им беше, че опасност няма и всеки момент се очаква да бъде свалена охраната на Костов. И тъй като той си няма дори верния Халю като Стамболов, остава сам срещу евентуален покушител.

Ще се появи ли Наум Тюфекчиев на XXI век? Убиецът на Стамболов има аналози сред днешни авантюристични и тъмни фигури в подземния свят. Няма да е трудно да бъде издирен днешният Наум. Въпросът е кой би могъл да бъде поръчителят. Спектърът е широк. От съратниците му във властта, които Костов направи богати, но и които държи днес с компромати. До външни сили, които виждат пречка пред сценария за възцаряването на Симеон и превръщането на България във федерален (вече може и да е монархически) елемент от една централизирана евроструктура.

Ако търсим логиката докрай в подобието на двата образа - Стамболов и Костов, трябва вече да се оглеждаме за ятагана, който ще го посече.

Капка Георгиева
В-к “Монитор” 31юли 2002