Продължение...

---

Кирил Аспарухов така и не вдяна, че не бива сутрин рано да се облича като палячо и да занимава зрителите единствено със собствената си особа.
Включително и това колко е “неотразим”, “очарователен” и прочие. Кирил Аспарухов стигна дотам, че тези дни използва ефира да хленчи “Защо така, бе колеги” на спортните журналисти, които - можете ли да си представите - не реагирали, че дигитален фотоапарат, награда от ДКС – Варна, бил даден на един от доайените на спортната журналистика Богомил Йовчев, а не на него. Печелившият изтеглен билет бил на Аспарухов, обаче той се изнизал от събитието и бил теглен повторно билет. Скъпото телевизионно време обаче не бърка човека, който счита себе си за “колега”, т.е. журналист, и зрителите трябва да се дивят на чупенето му на нежни китки.
За новините на МСАТ, както се казва, или добро, или нищо. Просто защото те са погребани окончателно като жанр. Дълги, протяжни репортажи, официозни до прозяване и нескончаемо досадни. Никакво въображение, никаква позиция, никакъв риск, всякаква липса на истински репортери.
Затова пък, докато СЕМ се рови в нецензурността на “Големия брат”, всички могат да си пуснат в 23 ч. “Сладки новини” по МСАТ и да видят как анорексични голи моми с микрофон в ръка, заголили цици на улицата, питат варненеца какво мисли за Бойко Борисов.

Преди време руска телевизия се закани да съди МСАТ за тогавашното му предаване “Голата истина”, което беше едно към едно прекопирано от варненските телевизионери. Днес безвкусните “Сладки новини” дори не дават подобаваща гледка и на онанистите пред екрана. Сковани и рецитиращи като в сценка в основното училище, голите девойчета дори не могат да бъдат наречени гърли, защото будят единствено снизхождение.
Програмата на МСАТ бъка и от още куп безумия, между които се откроява “Да построиш къща”. Идеята била да видим как за 60 дни всички можем да си построим къща. Който е гледал това предаване обаче, разбира единствено, че къщата се строи за човек, който изобщо не си брои парите, и че зад скритата реклама на различните фирми ни става ясно, че това предаване може да си го зяпат единствено корпоративните шефове и да си избират суперскъпи технологии и вещи. Язък за Евелина Дойчинова, която е едно от малкото лица на МСАТ, което камерата обича. Пестелива, премерена и с интелигентно излъчване, тя може да бъде използвана за далеч по-сериозни тв начинания, стига някой изобщо да мисли за тях.

В МСАТ няма нито едно публицистично предаване. Да не говорим за разследваща журналистика. Няма, защото за тази работа се иска позиция и кураж.

А не гъзомийство във всичките му форми, които струят от екрана на кабеларката. Ясно е, че една телевизия трябва да бъде лоялна както към собствениците си, така и към техните партньори. Но ако една телевизия няма истински новини, ярко журналистическо присъствие на харизматични фигури, публицистични предавания с позиции, то тя се превръща в нещо като радиоточка на господарите си. Телевизията трябва да има развлекателен характер, но не и безвкусни и направо просташки предавания, които бълват от ефира на МСАТ.
Телевизия не се прави само с пари. Да, за нея трябват много пари, но когато си събрал един куп некадърници, които си мислят, че са звезди, щом ги покажат на екран, колкото и милиона да изсипеш, резултатът ще бъде единствено печален.
На този етап МСАТ просто е продукт на нивото на талант както на шефовете си, така и на работещите в нея. Очевидно е, че тези, които допускат подобна програма, имат да четат още много вагони с книги, за да добият достатъчна ерудиция, която да формира вкус и позиция.

Защото в МСАТ липсва каквато и да е журналистика. Там свободата на словото се маркира като токшоу.

И формулата е, че като си излее българинът мъката пред екрана, това се нарича свобода на словото. Свободата е отстояване на позиция, свободата е гонене до дупка на новината, но не като дръжка на микрофон по пресконференции, а винаги с въпроса защо зад кулисите на събитието. Свободата е да правиш трудни, мъчителни журналистически разследвания, за да покажеш на зрителя истината. Истината не за голите п…. от някакви сладки новини, а за голите задници във властта.

Веселина Томова
в-к “167 часа Варна”