Най- високо поставеният ( цели два мандата по пет години парчето) интригант на републиката отново се изяви като ненадминат в самоопровергаването си. Защото президентът Първанов за пореден път обори себе си. Той обича да декларира „аз не се меся“ или „ не е моя работа“ по отношение на медиите. След което продължава намесата си. На тази тема съм дал много примери в книгата „Президент на РъБъ“.

Но и другаде, където не му е работа, се меси непрекъснато. И още как! Уж не му е работа да кадрува в правителството, но пак показа истинския си нрав като се опита да противопостави един министър на премиера.

В стила на училищния доносник от НРБ Първанов възкликна по адрес на военния министър Аню Ангелов, че бил подвел министър-председателя по въпроса за новия началник на военното разузнаване. „Моля, другарко, пък Аню се закача и освен това не ви слуша и ви подвежда“, ковлади той министъра с надежда да посее раздор.

При цялата очевидност на факта, че играе извън правилата в нарушение на конституцията, Първанов имаше нахалството да препоръча на министъра да прочетял конституцията защото била кратка и лесно се четяла. И това го казва той, който отиде на волейболен мач, вместо да бъде в парламента за тържествената декларация в чест на годишнината от свикването на Великото народно събрание, чиято цел беше създаването на точно тази конституция ( а на обществото обясни чрез своята пресслужба, че имал ангажименти“).

Това далеч не е първият случай, при който държавният глава прекрачва конституционните си пълномощия и не просто взима страна, с опит да повлияе на премиера за отношението му към даден негов министър, а буквално го насъсква. Спомнете си, че Първанов публично подкрепи вътрешния министър Румен Петков, който се беше запънал срещу Станишев и отказваше да подаде оставка, въпреки изплувалата информация за негови връзки с „оперативно интересни лица“.

А какво да кажем за интригата, която Първанов завихри около омразния му вицепремиер Дянков. Финансовият миинистър не очакваше такова вероломство и се опита да сложи край на разправията, като дипломатично определи пред репортери бурния скандал в кабинета му като „констуктивен разговор“. Само че не е предполагал подлия номер, че президентът ще направи публично достояние караницата и след това ще му се подиграе, че не разбирал какво толкова е станало, та нали по думите на самия Дянков „разговорът“ бил конструктивен!

Сред последиците от майсторската интрига на опитния партиен функционер беше и призивът му Дянков да се извини на другите министри, които му били сърдити, че не отпускал пари за техните ведомства. Ако има начин, да се скарат помежду си.

Едно е да връщаш закони за преразглеждане, което е разписано в конституцията като право на държавния глава, друго е да итригантстваш на чужда територия. Най-лютата му изява срещу Станишев, в едно интервю за „Труд“ от 12 юни 2008 г.) всъщност беше формулирана като възмущение от присъствието на премиерски съветници в управата на държавни предприятия. Сякаш самият Първанов няма пробутани къде ли не свои хора в държавата и в частния бизнес, та да се кара на премиера за същото ( друг е въпросът за истинската причина да бъде толкова зъл тогава – това също е обяснено в „Президент на РъБъ)!

Но кавито и примери да давам, явно в тази държава няма сила, политическа или друга, склонна поне да го посочи като отявлен лъжец, който безброй пъти се кълне, че не „кадрува“ и не се „меси“, след което кадрува и се меси. Защото е очевидно, че не само разделението на властите, но и на опозицията от властта е твърде условно понятие. Май си имат по-висши интереси за опазване. Може да си нямат доверие, но се пазят взаимно. Мразят се с презерватив.

Иво Инджев /ivo.bg