Руската икономика се срива, но положението би могло да бъде и по-лошо. Световната икономическа криза принуди най-сетне правителството да приеме по-конкретни мерки, вследствие на които е отложен разпадът - поне засега.

Официалните прогнози за растежа на брутния вътрешен продукт остават положителни, но повечето анализатори, включително и правителствени, залагат на тежка рецесия, която явно е започнала в последното тримесечие на 2008 г. Сривът на фондовата борса - 72% спад, който е най-големият сред възникващите пазари - е само най-видимият знак за това.

Дори ако руските олигарси заложат яхтите си и продадат личните си скъпи колекции, знаците за политическа нестабилност са поставени. Рейтингите на руския президент и премиер леко залязват. Започнаха масови улични протести - водени не от опозиционни политически партии, а от работници и семейства от средната каса заради загуба на работа и намалено заплащане. И което е по-важно, протестиращите настояват за оставка на правителството - нещо немислимо само допреди година.

При резкия спад на цените на петрола (подобен срив се наблюдава и в цените на металите - другият важен износ на Русия) не е изненада, че страната е изправена пред сериозни икономически предизвикателства. Растежът е застрашен, рублата е слаба, държавният бюджет е с дефицит. Въпреки това правителството и частният сектор засега удържат бурята.

Критиците на Путиновия режим твърдят, че руската политическа система е твърде централизирана и рискува да превърне в колапс сегашната икономическа буря. Че идеологията на режима поставя държавата и лоялността към ръководителите пред частната собственост и личните качества. И че когато кризата удари с пълна сила, правителството би национализирало най-големите банки и компании със съответната безполезност на този акт, погребвайки руската икономика, както се случи и със Съветския съюз.

Руското правителство направи сериозни грешки

по отношение на кризата. Парите на данъкоплатците бяха похарчени за придобиване на корпоративни акции като несполучлив опит за подкрепа на колабиращите цени на ценните книжа. Правителството надали ще покрие своите инвестиции в обозримо бъдеще. Освен това то действаше твърде бавно при обезценяването на рублата. Ако се приеме, че еднократната девалвация беше рискована - тъй като би предизвикала паника, то постепенното обезценяване трябваше да започне по-рано.

През последните два месеца на 2008 г. централната банка позволи рублата да отслабва с 1 процент на седмица, след това с 2 - 3 процента на седмица. Вероятно е необходимо да спадне с още 10 процента. Междувременно централната банка защити бавната корекция, докато търговските банки се държаха за долара, противопоставяйки се на по-нататъшния спад на рублата.

Третата грешка е повишаването на вносните мита, особено за чуждите автомобили. Това беше не само икономическо недомислие (с много други конкуриращи се по внос сектори автомобилната индустрия е естествено протежирана от отслабналата рубла), но и политически опасно. Притежателите на автомобили са влиятелна, социално активна и лесно организираща се група. Уличните протести срещу вносните мита се превърнаха в първото сериозно масово надигане в Русия от много години.

Тези грешки са все още относително маловажни и обратими. Руското правителство - неочаквано - взе твърди и предимно правилни икономически решения. На първо място то предотврати разпадането на банковата система

Много руски банки бяха изправени пред сериозни финансови проблеми, когато кризата удари. Масивната ликвидна инжекция на правителството не позволи да гръмне нито една от големите, а фалитите на по-малките бяха администрирани при изненадващ ред.

Освен това кризата не доведе до значима национализация на частни компании. Правителството можеше да използва ситуацията, за да одържави всички намиращи се във финансови затруднения банки и компании. То не го направи въпреки все още внушителните валутни резерви, които му дават възможност да изкупи значителна част от икономиката на пожарни цени. Вместо това (поне засега ) руското правителството по-скоро осигуряваше високолихвени заеми, отколкото да се ангажира в масово изкупуване на неносещи лихва ценни книжа.

Не бяха избавени от затруднения и олигарсите. От 50-те милиарда долара външни задължения на руските банки и фирми за 2008 г. правителството рефинансира само 10 милиарда долара.

Как се наложиха рационалните икономически мерки в тази криза? Ключовото обстоятелство е, че за първи път, откакто Путин е на власт, Кремъл долавя истинска заплаха. Времето на лесно печелената популярност е отминало. Всички тревожни факти, които руснаците игнорираха през годините на бърз икономически растеж, изплуваха на повърхността. Режимът си дава сметка, че неговото оцеляване зависи от предотвратяването на икономическия колапс. Кризата динамизира системата и прехвърля властта за вземането на решения към онези, които знаят и могат да направят нещо за икономиката.

Но дали тези промени не дойдоха твърде късно? Закостенялата, корумпирана, неефективна икономика, наложила се в годините на петролния бум, е невъзможно да бъде запазена. Тъй че основният въпрос, който стои пред Русия, е дали дори една компетентна икономическа политика може да предотврати икономическия и политическия колапс.

Алех Цивински, Сергей Гуриев*
В-к “Дневник”

*Алех Цивински е професор в Йейлския университет. Сергей Гуриев е ректор на Училището за нова икономика в Москва.

Статията е предоставена от Project Syndicate.
Copyright: Project Syndicate, 2009