Въвеждането на еврото и изграждането на еврозоната е по принцип от онези решения, които изглеждат необратими. Тоест след създаването на колективната европейска валута всеки опит за връщане към националните парични единици би бил много по-скъп от мерките за стабилизиране на европейското валутно пространство, колкото и да са значителни ресурсите, необходими за справяне с финансовите проблеми на участващите страни. Това е така, защото обратното заместване на колективната валута с национални валути, особено в условията на глобална финансова криза, неизбежно означава поне
временно блокиране на разплащанията между европейските страни
и между тях като цяло и останалия свят. С катастрофални последици за европейската и световната икономика. Именно поради това глобалните финансови пазари реагират нервно на всяко ново предложение и нова идея за справяне с европейската дългова криза.
Един от парадоксалните моменти в развитието на европейската дългова драма е отношението на САЩ. По принцип, еврото се разглежда като конкурент на долара в качеството му на глобална резервна валута. По тази причина коментарите за европейската криза отвъд Атлантика често са доста язвителни и примесени с определена доза злорадство. На практика се оказа обаче, че финансовата обвързаност между САЩ и Европейския съюз (ЕС) е толкова силна, че един разпад на еврозоната би повлякъл след себе си силен спад на американските финансови пазари и евентуално криза с американския държавен дълг. А този дълг като дял в БВП е дори по-голям от този на ЕС. Това доведе до една
нова визия на САЩ към проблемите на Европа,
а именно разбирането за необходимостта от активно съдействие и натиск за по-скорошно и радикално решение на проблема.
Американските съвети са свързани както с теоретико-концептуалните аспекти на европейската валутна интеграция, така и с практическите решения за преодоляване на кризата с еврозоната. Пример за нови идеи в концептуален план са неотдавнашните предложения на нобеловия лауреат по икономика Роберт Мундел, интелектуалният баща на еврото. Професор Мундел е канадски икономист, който работи главно в САЩ. Той е автор на теорията на оптималните валутни зони, привърженик на фиксираните валутни курсове, близък съратник на Милтън Фридман, съавтор на концепцията за икономиката на предлагането и привърженик на плоското данъчно облагане. Въвеждането на еврото беше базирано до голяма степен на неговите идеи за формирането на оптимални валутни зони.

Според професор Мундел сегашната криза с евровалутата не е фатална, въвеждането на американския долар като валута на САЩ исторически също преминава през подобни перипетии. За да се преодолеят съществуващите търкания между САЩ и Европа и да се стабилизират глобалните финансови пазари, Мундел предлага
фиксиране на курса между еврото и долара
и изграждането на съвместна валутна зона между ЕС и САЩ. Това, както отбелязва професорът, би изисквало много тясна координация между монетарните политики, провеждани от Федералната резервна система и Европейската централна банка (ЕЦБ), както и координация на фискалните политики в Европа и САЩ. Засега както от американска страна, така и от страна на ЕС и ЕЦБ липсва коментар.
Предложението на Мундел е опит за едновременно решаване на няколко проблема – стабилизиране на еврото, успокояване на глобалните финансови пазари и отговор на инициативата на Китай и други страни с развиващи се пазари за нова глобална валута. Засега тази идея изглежда трудно реализиуема, но не бива да се забравя, че както и в случая с еврозоната, Роберт Мундел, може би, има таланта да предвъзхищава събитията.
Инициативата на професор Мундел практически съвпада с активните действия на американския финансов министър Тимъти Гайтнър. От вчера Гайтнър е на совалки в Европа, а спирките му са многозначителни за финансовия свят – Франкфурт, Берлин, Париж и Милано. Целта му е да се опита да повлияе на европейския политически и икономически елит за по-бързото и енергично решаване на дълговата криза. Франция, Германия и Италия вероятно ще координират усилията си за намиране на решение в тесен контакт със САЩ.

Разбира се, решаването на европейските финансови проблеми е изключително сложно. Почти всички европейски лидери признават, че е необходима по-голяма фискална дисциплина и координация. Но
тази дисциплина може да се въведе по различен начин
Най-естественият е засилването на ролята на Европейската комисия и Европейския парламент. Това обаче би означавало трансфер на суверенитет, което е неприемливо за големите страни като Франция и Германия. Съществени различия има и по отношение ролята на ЕЦБ и функцията й на кредитор от последна инстанция в частност. Съществуват разминавания и по въпроса за Европейския фонд за финансова стабилност, еврооблигациите и Европейската банкова агенция (European Banking Authority).
Едновременният натиск отвътре и отвън вероятно ще доведе до вземането на решения, които да проправят пътя към излизане от дълговата криза на Европа. Това обаче ще бъде дълъг и мъчителен процес, който може да зъвърши с нова глобална валутна архитектура.
Проф. Ганчо Т. Ганчев /argumenti-bg.com