След като преди месец румънският президент Траян Бъсеску предложи журналистите да получат достъп до над един милион документи на Секуритате, съдържащи "експлозивна информация" за връзките с комунистическата тайна полиция на политици, бизнесмени и други публични фигури, и българският вътрешен министър Румен Петков направи същото. Само че умножи по сто. Българското вътрешно министерство щяло да разсекрети 100 000 000 (сто милиона!) документа на бившата Държавна сигурност, обеща Петков. Съмнява ли се някой, че щедрият му анонс е поредна проява на традиционно топлото отношение на министъра към евроекспертите, които го инспектират? И че ако с "разсекретяването" на досиетата полицай Номер 1 уж имцелува ръка, то запазвайки документите в архива на ведомствата, които са ги издали, демонстрира отношениe "целуни ми задника"?
В България всички разбират това. Проблемът на Петков е, че вече го разбират и в Европа. И че там едва ли ще повярват на внезапния му декомунизационен патос. Поне не преди документите на ДС да бъдат предадени на нещо като предложения от ОДС Институт за национална памет. Румънците вече направиха Национален съвет за проучване на архивите на Секуритате - институт, който се занимава с анализиране на документите от времето на комунизма в Румъния, и с разкриване на имената на сътрудниците на тайните служби. Ред е на България.

Не при това правителство обаче и не с тези политици. Впрочем и обществото едва ли колективно ще осъди българския комунизъм. Преди 17 години то постигна национален консенсус декомунизацията да не се състои. Леви и десни политици единодушно се съгласиха, а симпатизиращите им граждани повярваха, че комунизмът си е отишъл. Това бе удобно на антикомунистите - обявявайки комунизма за несъществуващ, нямаше враг, срещу който да се борят. Още по-удобно бе на комунистите - техните престъпления автоматично се амнистираха. Но като че ли бе най-удобно на духовните водачи - интелектуалци и духовници. Липсата на комунизъм ги освободи от задължението да настояват за преодоляване на последиците от комунизма.

Да няма и никога да не е имало комунизъм в България, стана удобно на много българи. Удобството платихме всички - с установяване на режим на олигархия вместо на демокрация, на корупция вместо на правова държава и на организирана престъпност вместо зачитане правата на човека. Сега ВСИЧКИ трябва да се преборим с многобройните и крайно опасни последици за демократичния процес в България.

Трябва да настоим за приемане на закон за преодоляване последиците от комунистическото управление, с който да се даде възможност за търсене на съдебна отговорност от комунистически функционери, от офицери от БНА и от щатни служители и сътрудници на органите за сигурност, за действия, които, макар и да не са били престъпления по действащото в посочения период законодателство, биха представлявали престъпни актове в рамките на едно цивилизовано общество (напр. т.нар. възродителен процес, въдворяването на местоживеене, трудово-изправителните лагери, и т.н.). Трябва да поискаме независимо разследване на масовите убийства без съд и присъда непосредствено след 9.IХ.1944 г. и признаване на недействителността на Закона за народния съд, съпроводено с обезсилване на издадените по него присъди. Трябва да упражним граждански натиск архивът на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб да бъде предаден в Държавния архивен фонд и да се забрани унищожаването на архиви преди тяхното разсекретяване и предаване в Държавния архив. Трябва да наложим на политиците нова лустрация. Трябва да отстраним напълно комунистическото учение или негови елементи от учебните програми в началния, средния и висшия курс на обучение и да направим възможно резултатното разгръщане на демократичните идеи.

---

Продължава тук...