Продължение...

---

Събитията на 10.ХІ.1989 г. ме завариха в София. Г-н Коруджиев ме представи на социалдемократа г-н Панчев, който беше координатор на партията. Отидох в дома му. Там бяха Петър Дертлиев, Виолина Лулчева – дъщеря на Коста Лулчев и още двама мъже, които не помня как се казват. До стената на стаята, в която бяхме имаше огромен куп от свитъци с материали, предназначени за цялата страна. Като разбраха, че съм от Варна и на другия ден пътувам, ме попитаха дали се наемам да занеса във Варна материали, тъй като нищо не се знае за предстоящите събития. Отговорих им, че не виждамн ищо нередно да пренеса материалите. Спомням си, че в тях имаше едно комюнике, призив за възстановяване на БСДП и координати на временното ръководство. Трябваше да ги предам на Д-р Иван Мандов във Варна. Свързах се по телефона с доктора и той много плахо ми уреди среща в тогавашния българо-чехословашки център, на който той беше председател. Отидох в центъра, който беше на ъгъла на ул. “Одесос” с ул. “Климент”. Д-р Мандов ме прие много подозрително – бяхме като едни заговорници, без да има защо. Когато му описах дома на Панчев, хората, които бяха там се отпусна и говорихме за процесите, които ставаха в България и за заспалата варненска общност.

Димитър Коруджиев ми беше дал координати на варненските писатели Веселина Цанкова и Атанас Мочуров, които смяташе за демократи. Връзки с Цанкова установих чак около 20.ХІ.1989 г. С Мочуров се запознах доста дълго след това.

Не можех да си представя, че няма да присъствам на първия митинг на 18.ХІ.1989 г. в София. Утрото беше много студено, но рано, рано, бях пред храм-паметника “Св. Александър Невски”. Първи бяха милиционерите. Изглеждаха ми много странно. Нямаше ги надутите им физиономии, не реагираха на подвикванията срещу тях. Стояха до опънатите въжета невъзмутимо, което ми беше непознато. За митинга първи дойдоха свещениците – с хоругви. След тях на групи дойдоха организирано турци. Заприиждаха и неорганизирани граждани и около 9.30 ч. площадът беше препълнен. Скандиранията не секваха, дори когато Петко Симеонов откри митинга. Изказванията бяха остри и категорични срещу БКП. Говориха Желю Желев, Блага Димитрова, Петър Берон, някакъв националист Петър Гогов, тогавашният герой на социалистическия труд Игнат Раденков, (който беше освиркан) и много други. Водех си бележки, въпреки зверския студ. След митинга коли от националното радио вземаха интервюта, които кой знае къде потънаха.

Въодушевлението беше неописуемо. Непознати се прегръщаха и поздравяваха. Беше нещо невероятно.

Когато си пристигнах във Варна приятно се изненадах, че студентски дружества от Варна организират митинг на 23.ХІ. от 15 ч. пред галерията на централния варненски площад. Свързах се с Веселина Цанкова и тя ми каза, че тукашният Клуб за подкрепа на гласността и преустройството няма информация, но на 23.ХІ. от 14 ч. ще се събират в кафето на бившия ресторант България и ще участват в митинга.

За същия ден, само че от 16 ч. ОФ организира митинг на площада пред катедралата.
На 23.ХІ. в 14 часа в кафето на ресторант “България” се събрахме – Веселина Цанкова, Станка Райчева, Малчо Данев, едно семейство инженери Чакърови и един учител, чието име не помня. Представиха ме като нов член на Клуба, близък на Коруджиев. Никой нямаше информация за предстоящия митинг. Предложих им една страница изказване, което бях подготвил. В него визирах поименно всички секретари на БКП от областта много остро и критично. Райчева и Цанкова подскочиха и отрязаха, че това не може да излезе от името на Клуба. Другите четирима нямаха нищо против, но тъй като отсъствал председателя – проф. Желчо Мандаджиев не било редно да излиза от името на Клуба.

Отидохме на уреченото място за митинг, около 14,45 часа. Бяха се събрали 50-60 човека, които чакаха да дойдат студентите-организатори. Към 15,15 часа хората започнаха да се раздвижват за другия – казионния митинг.
Цанкова дойде при мен и тревожно ми каза:
- Младене, губим хората. Не можеш ли да водиш митинга.
Втора покана не изчаках. Отидох на стъпалото на галерията, от която ми подадоха стол, на който се качих и митингът започна с моето остро изказване. То отпуши всички задръжки. След мен спонтанно вземаха думата – един моряк, една работничка от Девня, Вяра Бъчварова от Галата – съпруга на лагерист от Белене, някакъв, който се представи от БЗНС “Врабча” – когото публиката освирка и свали от стола и други оратори. По някое време дойдоха 5-6 човека от КТ “Подкрепа” водени от Пепа Чакалова. Най-многолюдни бяха адвокатите от съседните кантори, но никой от тях не взе думата.

В края на митинга един млад човек покани желаещите на другия ден да учредят демократична организация. По-късно разбрах, че това е Красимир Ангелов.

Имаше фотограф, който по-късно разбрах, че е от ОФ, (разбирай ДС), заедно с един философ, също от ОФ Георги Георгиев. Много пъти съм искал от дългокосия фотограф и от Георгиев поне една снимка от този първи митинг, но въпреки обещанията това не стана. По-късно разбрах, че същата вечер, на много високо място в ОблК на БКП снимките са гледани, а мен нашироко са ме обсъждали.

Никакви студенти не са организирали първия митинг във Варна. Това си беше мероприятие на ДС за преброяване на глупаците. Ние бяхме такива, затова сме зад борда.

Младен Енчев

---

PS. Когато човек пише за своето съвремие без първо лице, единствено число е най-малкото неискрен. Моля уважаемия читател за извинение, че за този изключителен процес от развитието на държавата ни, вплитам и моята скромна личност.