През лятото на 1989 г. eдна достойна българка-варненка, възмутена от “турските” събития на “преименуване”, заедно с неколцина варненци – предимно самоопределящи се етнически турци, инициира подписка за единение на българската нация. Тя се казва Марлена Ливиу. Тогава беше инженер в Текстилния кобминат в кв. Аспарухово. Днес Марлена е руина и това трябва да тежи върху съвестта на нареклите се “нови демократи”.

Научавайки за нейната инициатива от радио “Свободна Европа” я потърсих, за да се включа в подписката. Открих я чрез служебно назначената й адвокатка, тогава стажантка, Ани Тинева. Срещу нея беше заведено дело по членове 108, 109 и 273 от тогавашния Наказателен кодекс. Срещнах трима от инициаторите – Ливиу, Емин Хамди (със значка с лика на Горбачов на ревера), третият – не си спомням как се казва. Представи ме моя позната – адвокатът Ганка Трендафилова, при която стажуваше Ани Тинева. Ливиу ме измери с поглед и директно ми каза:
- Млади човече, ако не сте от Държавна сигурност, имате ли представа какво ще стане с Вас!
Отговорих й, че не мога да й докажа, че не съм от Държавна сигурност, но че ми е ясна машината на държавата и въпреки това искам да подкрепя подписката.

Следваха въпросите от нея и отговорите от мен, че няма да имам работа, жилище, семейство и т. н. Тогава работех във Варненската опера като библиотекар и живеех във ведомствена гарсониера…

По-късно събитията отново ме срещнаха с тази жена – тя като председател на СДС, а аз като секретар. Днес и двамата сме зад борда на политиката, защото тогава се искаше кураж, а днес хитрост.

…
През месец септември 1989 г. моята колежка Минка Петрова от Софийска държавна филхармония ми уреди среща с Копринка Червенкова – тогавашен деятел на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Преди това с нея обсъждахме “Лице” на Блага Димитрова, “Фашизмът” на Желю Желев, “Да имаш или да бъдеш” на Ерих Фром (ксерокопие на руски език). Нейният баща – виден софийски архитект е убит след 9.ІХ.1944 г. и аз можех да й доверя моето разбиране за съвремието, т. е. че не приемам за нормална държавата, в която живея. За съжаление срещата ми с Копринка Червенкова се провали, защото предната нощ милиция е правила обиск в дома й, дори (по думите на Минка Петрова) е имало стрелба. След няколко дни Петрова ми направи среща с писателя Димитър Коруджиев, който и до днес ми е добър приятел.

---

Продължава тук...