Белгийска фирма, научи смаяната и все повече затаяваща дъх** българска общественост, е била наета от правителството, за да лобира пред институциите на ЕС спрените ни (поради редица доказани нарушения и още по-внушителна опашка от повече от основателни подозрения) финансови потоци от Брюксел да потекат отново кат’ река пълноводна. Ставало дума за компанията Alber & Geiger, чийто сплотен колектив от тук нататък явно сън няма да спи, за да работи за тази кауза.

Нищо ново, разбира се. Не толкова отдавна същото това правителство задели над 1 милион евро за да плаща на друга една – този път австрийска – фирма, която трябваше да извършва трескава PR дейност в същата посока из Европата. А така също да превърне оправдано подозрителната към нашата пасмина европейска медийна среда във феномен тъй благоразположен, че да покрие, за разлика от ВВС, дори високите критерии на бившия агент Гоце, който от известно време насам съзира злостни и антибългарски медийни заговори дори и под възглавницата си, където – вероятно – е скатал пълния вариант на печалното си ДС-досие тъй дълбоко, че и приближеният му археолог-съзидател Овчаров трудно би го изкопал.

Както се казва, традицията повелява. Преди много години използвахме белгийското законодателство като матрица за нашата Търновска конституция. А емблематичните жълти павета на София са ни подарък (за сватбата на Фердинанд I) от Виена. Нищо чудно, че сега избираме тъкмо белгийска и австрийска компании, на които да плащаме… за нищо и никакво.

Защо за нищо и никакво, би попитал вероятно непредубеденият читател-родолюбец, който не пропуска предаване на Божидар Димитров. Нима е толкова лошо да си наемем специалисти, които да лобират в наша полза пред евробюрократите? Още повече, че досега те ни наемаха наляво-надясно като шивачки в концретанционните си фабрики и берачи на плодове в концетрационните си ферми, а сега, изведнъж, не щеш ли – нашето, родното, българското правителство наема – един вид от наше име – западняци, които да работят за него, един вид за нас.

Дрън-дрън, скъпи мои непредубедени читатели-родолюбци!!!

Парите по европейските програми ни бяха спрени, тъй като това правителство не съумя да управлява нашата държава така, че да бъдат покрити редица много ясно формулирани критерии. Тези пари ще станат достъпни точно тогава, когато въпросните критерии бъдат изпълнени.

Ако ще не една белгийска и една австрийска лобистка или PR фирма да си ощастливил финансово, ако ще да си зарадвал по същия начин 452 белгийски и 287 австрийски компании, накрая пак ще те гледат – изпълнил ли си точки A и В, доближаваш ли се до покриване на изискванията по С и разбрал ли си за какво точно иде реч в точка D.

Ако не си изпълнил първите, не си се доближил до вторите и не си разбрал третите, европарите просто не ти се полагат. А ако – въпреки че не ти се полагат – напираш да убеждаваш донорите, че трябва да получиш тези пари, като за целта плащаш на лобистки компании и PR фирми, то тогава е очевидно, че иде реч за склоняване към затваряне на очите от страна на европартньорите ни. Което не е точно същото като склоняването към проституция, но е много подобно на него, като се замисли човек.

Това правителство, макар и вече – струва ми се – все по-дълбоко само да осъзнава собствените си безрадостен интелектуален потенциал, непретенциозна популярност, отчайваща неспособност за навременни реакции и трагична (по един почти античен начин) несъстоятелност, би трябвало да хвърля усилията си, макар и немощни, в друга посока. Редно е то, милото, по-скоро да се поизпоти за да поизпълни онова, което изискват от нас нашите съюзници и приятели, вместо да се пъне, за да се оглежда ококорено, да избира сляпо и да плаща с широки пръсти на фирми и компании, които да убеждават Европа, че черното е бяло, а онова, което не се е случило… всъщност било ако не вече станало, то поне в кърпа вързано.

Има един много стар и още по-брадат виц, който ще поема риска да преразкажа, защото може и някой да не го е чувал.

Изход. Мойсей си е прибрал народа и бяга от Египет и египтяните. Народът му пъпли през пустинята, подире му препускат бойните колесници на фараона, който е размислил по въпроса. Стигат до Червено море. Няма как да го преминат овреме, преди да бъдат докопани. Мойсей вика съветниците си.

Пита инженера: Какво да правим? Ще построим мост, отвръща съветникът. Колко време ще ни отнеме, интересува се Мойсей. Поне 5 години, преценява инженерът. Какви години, египтяните ни настигат след часове, вбесява се Мойсей…

Пита миньора: Какво да правим? Ще прокопаем тунел под морето, готов е с отговора си онзи. Колко време ще ни отнеме, вече нервиран проверява Мойсей. Най-малко 9 години…

Пита своя PR: Какво да правим???!? Онзи мъдро се почесва по сплъстената коса, после по сплъстената брада, пък предлага: Защо не пробваш да удариш с жезъла си, пък Червено море после да се раздели на две, ние да минем по сухото, а когато египетските бойни колесници връхлетят, водите да се затворят над главите им и да ги издавят?

ТИ ЛУД ЛИ СИ, това няма как да стане!!!, беснее Мойсей.

Най-вероятно наистина няма да стане, отвръща PR-ът, обаче – ако евентуално все пак се случи – ти гарантирам публикация във Вехтия завет.

Горе-долу със същото се е заело и свидното ни правителство, начело с безценния (това означава и безстойностен, май) наш премиер. Светото писание ни учи, че при Мойсей се е получило. Да се надяваме, че номерът ще мине и при Станишев – това вече би било проява на наистина безпочвен оптимизъм.

Европейската преса, а така също и всичките - не само европейски - западни издания, ще продължат да ни гледат “под вежди и строго”, както блестящо се е изразил един пролетарски поет, талантлив наистина, за разлика от настоящия ни пролетарски премиер. Просто защото европейската и западна преса, въпреки всичките си кусури, има за цел да информира що годе правдиво и да обслужва интересите на своята аудитория.

А не както у нас – на своите собственици и ментори, независимо дали става дума за примитивни партийни спонсори, за повярвали в себе си пишман-социолози, за поизплашените си началници и за неподготвените за истински и пряк конфликт с действителните силни на деня политически сурати, зад които се хилят откровени мутри, свои реални командири.

Ако Станишев си въобразява, че това, което минава в България, ще мине и в Западния свят, то тогава лобистка и PR агенция биха му били далеч по полезни не в опита да убеди Европа, че е успешен и честен докато се проваля и я лъже, а за да накара някого тук, в България, да му повярва, че е в час.
Жоро Георгиев

* Да са живи и здрави Нопфлър и групата му, няма по подходящо заглавие за тази статийка от това!
** При затягане на колана винаги е необходимо и известно затаяване на дъх.