Главен съдия в мача с Италия бе Байрон Морено от Еквадор - страна, чиято футболна федерация подкрепи Блатер в изборите за президент на ФИФА, след като преди това получи финансова подкрепа от световната централа по програмата “Гол”. Впрочем самият състав на бригадата от длъжностни лица в мача Южна Корея - Испания е твърде интересен. Главният съдия е от Египет, тъчреферите са от Уганда и Тринидад, резервният съдия - от Кувейт, комисарят на мача е от Ботсвана, а официалният делегат на ФИФА е австриец. Подобна компания е администрирала срещата на корейците с Италия - там длъжностните лица са от Еквадор, Аржентина, Унгария, Мароко, Чили и Нова Зеландия.

На този фон твърденията на пресата в Рим начело с “Гадзета дело спорт”, че Сеп Блатер си отмъстил на Италия, понеже федерацията е била сред опозицията при последните избори във ФИФА, звучат твърде тривиално. От една страна, корейският футболен бос също бе един от лидерите на групата против Блатер, но неговият отбор получи помощ от реферите. Един от шефовете на италианската национална телевизия РАИ УНО, без да иска, налучка верния отговор. В броя на вестник “Екип” от 19 юни той заяви: "Пет европейски страни плащат общо 500 милиона евро за телевизионните права на това световно първенство, без да имат никаква гаранция за футболен спектакъл. Не може целият бизнес да зависи от аматьорското съдийство! Нека ФИФА да поиска такива суми от Сенегал, Корея или Мексико..." Неназованият италианец (най-вероятно става въпрос за Паоло Франка, генерален мениджър на спортното направление в РАИ УНО), без да иска, оформя съвсем точно очертанията на проблема. ФИФА продаде на “Кирх груп” правата за следващите две световни първенства срещу 2.6 милиарда долара. Италианската национална телевизия плати 138 милиона долара на “Кирх груп” за излъчването на 64 срещи от Мондиал 2002 и за още 25 срещи от финалите през 2006 г. в Германия. Тоест италианският телевизионен пазар вече не представлява интерес за ФИФА поне за следващия четиригодишен период, понеже всичко вече е платено. В договора между РАИ и “Кирх” или този на испанската “Виа дигитал” (136.8 милиона долара) съвсем естествено не съществува опция, според която националните отбори на Италия и Испания трябва да бъдат обект на реално съдийство, да им се зачитат головете и т.н. В този смисъл заплахите на РАИ спрямо ФИФА със съд за пропуснати ползи и спад на рейтинга във връзка с ранното отпадане на отбора звучат твърде тривиално.

Повечето телевизии на страни от Западна Европа също Клъвнаха на тази въдица и платиха колосални суми на “Кирх” без да имат гаранция, че националните им отбори няма да бъдат ощетявани от съдиите, както стана с тези на Италия и Испания. Германските ARD и ZDF купиха 24 мача срещу 129.5 млн. евро ($116.6 млн.), британските BBC и ITV платиха общо 250 млн. евро ($225 млн.) за настоящото и следващото световно първенство, а френската TF 1 олекна със 168 млн. евро ($150 млн.), при това след съмнително включване в наддаването на една от частните телевизии в страната, което бе разтълкувано като номер на “Кирх груп” за вдигане на цената. Както се вижда обаче, по съвсем друг начин стои въпросът с футболния пазар в Азия, който трябва да бъде развит съобразно интересите на спонсорите, дори ако това трябва да стане с нечестно елиминиране на някои европейски отбори. От друга страна, Сеп Блатер изпитва огромна нужда от свежи финансови средства. На конгреса на ФИФА той обеща на електората си, който в по-голямата си част беше от страните от Южна, Централна и Северна Америка, Азия и доста страни от Африка, че ще подпомогне федерациите с по 1.07 милиона евро за следващите четири години, и сега трябва да намери начин да го изпълни.

Ако се вярва на отчетния доклад на Блатер, загубите от фалита на бившия маркетингов партньор на ФИФА - швейцарската агенция ISL/ISMM, са намалени до 36.9 млн. франка (около 25 млн. евро). По данни на генералния секретар на ФИФА Мишел Зен Руфинен обаче, загубите са 291 млн. швейцарски франка. Според президента на ФИФА през април тази година централата е разполагала с финансови средства в размер на 913 млн. франка, като задълженията възлизат на 470 млн. франка.

---

Продължава тук...