Вчера разговарях с две момичета. Казват се №1 и №2. Крият имената си, защото са станали жертва на трафик. Били са малтретирани, бити така, че по тях да не остават следи, но да им бъдат избити зъби, карани са да обслужват пияните тираджии по паркингите край Варшава в продължение на две денонощия без сън.

Момиче №1 и момиче №2 са сред малкото, които са успели да избягат от сводниците си и да се върнат живи в България.

За двете ще разкажа през следващата седмица на сайта „Дневник.bg”. Но има нещо, което не ми дава мира.

След всичко, което е преживяло, момиче №2 е постригало косата си късо и е заличило почти всички видими белези, които биха го карат да се чувства жена. Има блестящи черни очи, мургаво лице и усмивка, която крие.

В продължение на 18 години след раждането си е „отглеждана“ в домове за деца без родители. Минала е през приютите в Омуртаг, с. Посабина, с. Брестовица и Русе. За дома в Посабина си спомня като за място без хляб, без вода и отопление. А от Брестовица избягала заради системен побой от възпитателите. Но това не е най-страшното.

Най-страшното е, че след 18 г. „отглеждане“ в социалните домове на родината си, след единадесет години в българската образователна система №2 едва говори български. Толкова едва, че почти не я разбирам, когато ми говори. Но е завършила 10 клас!

Разказвам всичко това накратко заради всички онези, които още утре ще наскачат по форумите след бъдещите ми статии, за да обясняват, колко привилегировани, обгрижвани, но безотговорни, неблагодарни и ненужни са циганите. Защото 90% от децата в социалните домове са цигани. И всички те, са захвърлени след 18-та си година. В най-добрия случай като №2 в корабостроителницата на Русе със 180 лв. заплата без дом, без близки, с някакво ужасно, мръсно минало и отвратително бъдеще!

Следва…

Спас Спасов, spasspasov.com