Рано или късно всички предизборни обещания ще трябва да минат теста на реалния живот. Каквото и да се обещава, и който и да го обещава, няма как да бъдат заобиколени или пренебрегнати възможностите на общинския бюджет, законодателната рамка, определяща правомощията на кмета, районните кметове и контролните функции на общинския съвет, капацитетът (или липсата на такъв) на администрацията и не на последно място - необходимостта от синхрон между институциите, били те държавни или общински.

Само в рамките на няколко дни обаче кандидатът за кмет на партия ГЕРБ във Варна Кирил Йорданов се отрече от районните кметове, заявявайки, че “Много злини се свършиха от районните администрации във Варна” (Агенция Фокус; 9.10.2011г.) и от подчинената му администрация, наричайки собствените си чиновници “тъпани” (DarikNews.bg и petel.bg; “Кирил Йорданов: „Песента ни е изпята, това е последния припев”, 11.10.2011).

Нещо повече! Едва ли в морската столица ще се намерят наивници, които все още да вярват в легендата за “Добрия цар и лошите боляри”, но същият Кирил Йорданов най-редовно си измива ръцете с общинските съветници, като в определени моменти съвсем съзнателно унижава институцията Общински съвет.

На този фон не е чудно защо всички във Варна са свикнали с постоянните рецидиви на управленска импотентност, толкова характерни за най-новата история на Община Варна.

Един дъжда падна и Варна заприлича на Венеция.
Някой да е очаквал нещо друго?
Молете се, да не стане беля като с… Атлантида!
Антон Луков