“Септември ще бъде май”. Така преди десетилетия Гео Милев очерта закономерностите в нашата история. Закономерност, която социолозите очертаха като рейтингова кампания “за” и “против” правителството на НДСВ и ДПС. Доверието към управляващите расте след значителен спад през последните месеци, сочат социологическите проучвания.

Не е изключено рейтингът на НДСВ през май да достигне нивата на доверие към “новото време” от септември миналата година в първите месеци от управлението на премиера Симеон Сакскобургготски. “Април възвръща доверието. Оптимистите нарастват до 20%”, сочи национално представително проучване, проведено от 13 до 16 април от MBMD.

Рейтингът на премиера Симеон Сакскобургготски се е повишил с 9% - повече от половината от пълнолетните граждани на България изразяват твърдата си подкрепа за министър-председателя. Положителна е промяната в рейтинга на правителството – 41% от избирателите. Най-успешни са външният министър Соломон Паси и фнансовият министър Милен Велчев.

Но докато рейтингът на дипломат №1 запазва високото обществено доверие без съществена промяна, одобрението към “най-скандалния” през последните месеци финансов министър противно на очакванията е нарастнало със 7 процента.
Интересният социологически феномен беше предсказан от социолога Кънчо Стойчев още миналия месец, когато започнаха атаките срещу Велчев заради консултантския договор за българските митници и сделката за брейди облигациите.

Изнасянето на секретната стенограма от заседанието на Министерски съвет, когато кабинетът е обсъждал договора с “Краун ейджънтс”, се оказа, неочаквано за инициаторите му, добър PR за Милен Велчев. Той спечели обществена популярност и с умерената си дипломатичност в този кризисен за публичния му образ скандал - вместо да отвръща с енергични контраатаки срещу опозицията, макар да имаше и информационния, и политическия ресурс за това, запази мълчание и остави обществото само да преценява .

Young Urban Professional или Модерният млад професионалист. В развитите западни демокрации професионалистът работи за рейтинга си, а не обратното. Интересно, от гледна точка на степента на развитие на демокрацията ни, е доколко “западният” имидж на т.нар. “юпита” успя да се наложи в България. След като дълги години политиката у нас се правеше за политиците, а не от политиците, а скандалите и компроматите се правиха за тях и чрез тях, но никога от тях, а от близките им икономически лобита, моделът на обществената манипулация у нас се разпадна.

Българинът се отдръпна уморено назад, за да наблюдава поредната политическа “комедия”. Уви, по шекспировски казано, комедия от грешки. Защото, колкото и да се опитваха бившите управляващи да трупат доверие чрез негативни предизборни кампании и грижейки се да покажат колко лош е имиджът на враговете им, вместо да покажат колко добър е собственият им имидж (колко и защо), накрая се оплитаха в собствените си грешки.

Младият екил на НДСВ донесе нещо от западния модел на печелене на доверие и популярност – работиш за успеха на себе си, а не за неуспеха на другия, градиш собствения си имидж, вместо да рушиш чуждия. Тази формула в комбинация с положителните медийни изяви и обществения диалог на управляващите, възвърна доверието в професионализма на “юпитата”. Защото в скандалите и въпреки скандалите те се доказаха именно като професионалисти.

Няколко са факторите, които изиграха положителна роля в този процес: създаването на партията НДСВ, новината за АЕЦ “Белене”, разкритията на “Краун ейджънтс” за крупни далавери в митниците, както и хитроумният ход на Велчев за доклада на британските консултанти: той замълча кой/кои са престъпниците, за да ги изчака сами да се издадат, защото Велчев много добре знае, че те със сигурност са повече, отколкото обявиха “Агентите на короната”.

“Септември ще бъде май” . Социолозите биха добавили – и ноември, най-важният месец за новите управляващи. Месец, когато се очаква България да бъде поканена за членство в НАТО, а правителство да си осигури страница в най-новата ни история. И тук политическият PR на управляващите е добре премерен и успешен: без да афишират шумно външнополитическите си успехи, те изчакват със средствата на тихата дипломация последната решаваща среща – в Прага през ноември.

“Скромността” на външната ни политика (не по отношения на изявите, а на тяхното експониране в обществото) е другият важен момент за покачването на общественото доверие към правителството на Симеон Сакскобургготски. Защото българинът вярва не на голи думи, а на дела. На професионални политици, а не на политически професионалисти. Правило, което модерният политически PR, наложи и в България. /Novotovreme.com