Според някои да се говори за възраждане на националната идея и за патриотизъм в епохата на глобализация е донкихотство. Те ще бъдат отчасти прави, доколкото тези думи бяха натоварени с негативен смисъл и маргинализирани за цели периоди в новата ни история, включително и в годините на демократичния преход. Днес за тях се сещат само някои политици и достойни държавници, и то при тържествени или трагични случаи.

В отношението си към националната идея, към отстояването на държавата ни като опора на нашата историческа и културна идентичност се очертават две главни линии. Те не съвпадат с традиционните политически партии. Условно бихме могли да ги наречем линия на държавността и на патриотизма и линия на космополитизма и предаването на националните интереси.

Тези названия са условни. В тях се отчита доминирането на една от двете идеи, които съпътстват проявата на волята на българския народ, изразявана от неговия духовен и политически елит. Едната защитава държавността, независимостта на отечеството, неговото достойнство и правото да бъдеш равен сред другите държави и народи. Идеята за космополитизма изразява безразличие към съдбата на родината. Така признаваш правото на друг да бъде твой "по-голям брат" и покровител, с всички произтичащи от това положение негативни последствия. В последна сметка, изразено с либералната терминология, това е "откритост" в името на чужда сила и загуба на своята държавност и идентичност, отказ от своите национални интереси.

Енергията, която е съпровождала идеята за българската суверенност и самостойност, постепенно намалява и се натрупват негативните характеристики на космополитичността. Те заразяват не само продажните политически върхове, които винаги са търсели подкрепа отвън, но и широките слоеве на народа. Включително и част от интелигенцията. Ако в предишните епохи линията на държавността е била в криза, но въпреки всичко се е изповядвала от сериозна кохорта на интелигенти и политици, то днес тя е въобще под въпрос.

Днес българският национализъм и патриотизъм носят идеята за държавността, ратуват за запазване на самостойния характер на националното ни битие, културната ни идентичност и за обединяване на сънародниците ни, останали извън пределите на орязаното ни отечество, за единение върху принципите на националната гордост и достойнство. Отстояват равнопоставеното ни участие в решаване на проблемите от международен характер. Това е най-демократичният национализъм, защото е за равнопоставеност на всички етноси в родината ни и за равнопоставеност на всички народи в международната общност. Но той е против господството на едни "велики" или големи нации и народи над други, против "смилането" на националната ни култура под валяка на една "масова култура", проповядваща и налагаща чужди национални ценности и идеали.

От своя страна българският космополитизъм сляпо копира чуждите образци, той се отказва от собствената традиция и достойнство, служи все по-често на чужди интереси и цели и затова е дезинтегриращ, антинационален. В условията на една глобална трансформация, в която повече от всякога е необходимо единството на нацията и укрепване на държавата ни, този космополитизъм, сляп за националните реакции и тенденции и отляво, и отдясно, обявява национализма за последното убежище на комунизма.

Но все пак колкото и достойнства да носи със себе си старият български национализъм и патриотизъм, на него му липсват необходимите за съвременната епоха качества. Днес за всеки разумен българин е очевидно, че е необходим нов, модерен национализъм. Той, за разлика от национализма на предишната епоха, когато липсваха съвременните фактори на глобализацията и процесите на интеграция на човечеството не бяха толкова интензивни, отчита обективния и закономерен характер на тези процеси. Отчита неизбежната необходимост обществата от затворените локални пространства да се интегрират в мрежите на глобалното пространство. Пътят за тази интеграция модерният национализъм вижда не в позападняването на тези общества като условие за тяхното технологическо, икономическо и политическо модернизиране , а във възраждане и модернизиране на националната култура и образованието, активното им вписване в системата на световната духовна култура.

В този смисъл модерният национализъм (патриотизъм) е за глобализация на икономическия живот и технологиите. Става въпрос не за връщане назад в историята, а чрез опиране върху историята и поемане на нейните жизнени импулси и дух да се направи скок за цялостно духовно и материално модернизиране.
Ако се погледне политиката на незападните общества, въплъщаващи в своето държавно управление принципите на модерния национализъм (Япония, Сингапур, Китай, Русия и т.н.) ще се види, че тази политика не е агресивна, арогантна и тя съвсем не представлява заплаха за другите народи. Тя не е насочена навън - към експанзия за компенсиране на вътрешните тежки проблеми, а навътре - към решаване на тези проблеми и защита на националната идентичност.

Особена роля в провеждането на политиката и стратегията на модерния национализъм играе държавата. Главната насока на тази политика е защитата на националните интереси и националното пространство на обществата , въвлечени в глобализационните процеси. Но за да изпълни тази си роля, държавата трябва да промени радикално своите исторически формирани функции, да преодолее старите нагласи на авторитаризъм и администриране, на тотално контролиране дейността и поведението на гражданите си и да се преустрои в главен арбитър, координатор и стратег на тяхната дейност. Изграждайки рационална и ефективна институционална рамка, държавата трябва да впише успешно автономните икономически субекти от даденото общество в световната икономическа система, в световните финансови, информационни и комуникационни мрежи.

След неудачния, а в някои отношения и катастрофален преход до лятото на 2001 г. и бавните темпове на стабилизиране и развитие от тогава до днес, на всеки разумен българин е ясно, че за да се нареди достойно сред групата на развитите европейски страни в системата на Европейския съюз, достигайки показатели на средноразвита, а в идните десетилетия и на развита държава, България се нуждае от мощен импулс, от нова динамика, която да я устреми единна към бъдещето. Този нов импулс, тази нова динамика може да придаде само една политика на модерен национализъм. И след като досега действащите на политическата сцена политически партии не показаха стремеж да се опрат на идеологията и политиката на модерния национализъм, крайно време е всички народни и патриотични малки формации, които са изтикани в периферията на политическия ни живот, да се обединят в един народно-партиотичен блок. Той може да носи името "Родина" или "Отечество". Историческият момент и необходимост от създаването на такъв блок са повече от очевидни.Защото само политиката на модерен национализъм може да мотивира българския народ и да обедини и устреми България към по-добро бъдеще.
проф. Петко Ганчев,
депутат от НДСВ
В-к “Монитор”, 9 януари 2004 г.