Покрай извънредните местни избори в столицата се заговори за моделът на управление, който по една или друга причина се свързва с тесен кръг имена (Стефан Софиянски, Антоан Николов и т.н.) от т.нар. политически елит на България.
Фактите обаче са категорични - каквото и да говорим рано или късно стигаме до едно име - Иван Костов.

Именно Иван Костов е политическият лидер, който в онези не толкова далечни времена (1995г.) наложи кандидатите за кметове на големите градове от страна на СДС (през 1999г. се получи абсолютно същото - Костов лично определи кандидатите за кметове на СДС). Именно през 1995 г. на хоризонта се появи и Стефан Софиянски, а Христо Кирчев например, успя да се пребори за втори мандат във Варна. В Пловдив пък Спас Гърневски стана кмет и т.н, и т.н. Всички, които малко или много са запознати с делата на СДС, с ръка на сърцето ще потвърдят, че последната дума винаги е била на Иван Костов. Още тогава в онези все още интересни времена, когато СДС беше коалиция, Костов се държеше като командир на тоталитарна партия.

По-интересно е какво стана после.
С годините моделът “Костов” все повече придобиваше плътност и ясни очертания.
Всички сини кметове на големи градове бяха държани в железен юмрук посредством три много силни оръжия - държавният бюджет, областните управители и постоянният контрол (според някои - чист рекет) от страна на различните данъчни, ДФК, сметна палата, икономическа полиция и прочее държавни служби.

В България собствените приходи даже на най-богатите градове недостигат. Те формират бюджета си с помощта на държавни субсидии и в зависимост от конкретната ситуация тези субсидии се превръщат в чудесен инструмент за налагане на политическата воля на държавната власт над кметовете.
За областните управители е писано толкова много, че специално във Варна тази тема се приема направо болезнено.

Колкото до останалите служби, които една след друга проверяват кметовете, спретвайки ревизия след ревизия, едва ли някой може да каже къде е границата между системния контрол и постоянния рекет.
Само че специално Иван Костoв имаше едно много по-страшно оръжие. В най- новата история на България едва ли има случай червен кмeт да е треперил така пред собствената си посттоталитарна партия, както трепереха сините кметове пред демократичните структури на партията СДС.

Практиката в България е категорична - няма политически опонент или дори враг, който да ти сътвори толкова чудовищни атаки по толкова нищожни поводи, както това може да направят хора от собствената ти партия.

Ако някой някога провери архивите на СДС от онова време, ще остане изумен от удивителното количество доноси и интриги, които са хвърчали по адрес на съвсем конкретни хора, чиято съдба твърде често е била решаван именно въз основа на тези кални листи хартия. Ако даден син кмет си позволеше да не даде една барака на градския пазар на син активист (особено на приближените до Костов), нищо не можеше да спаси въпросният кмет от тонове обяснения по повод на тоновете листи хартия изписани по негов адрес.
И всичко това заради една барака.

Далеч по–сложни бяха нещата при по–мащабните сделки. Истинската причина да се скарат варненският кмет Кирчев и Костов беше простичкият факт, че Кирчев отказа на Костов да внесе парите на община Варна в... Столична общинска банка. Да! Иде реч за същата тази Столична общинска банка, която сега всички приписват на... Софиянски.

Ами т.нар. заменки?
Всички в по-големите и богати общини в страната знаят за какво става дума. Срещу два апартамента в краен квартал получаваш терен за строителство на хотел на “Златния пясъци” или имение в “Бояна”.
Специално във Варна беше създадена комисия от общински съветници, които трябваше да разследват въпросните “заменки”.
Комисията обаче мълчи.
Според неофициална (но абсолютно достоверна) информация, разгледани са над 80 конкретни сделки.
Само че, който публикува макар и нищожна част от събраните в тази комисия доказателства трябва да е наясно, че ще се озове под кръстосан огън на всички кланове в българската мафия и буквално всички местни издънки на... различните международни организирани престъпни синдикати. Това бяха “бизнес партньорите”, характерни за моделът “Костов”, така че тишината по въпроса е повече от нормална.

Поне е известен тривиалният факт, че във Варна тези заменки се дирижираха лично от тогавашния председател на Общинския съвет Стелиян Севастиянов и тогавашния шеф на архитектурната комисия във варненския общински съвет Васко Василев. И двамата са протежета на Иван Костов и в момента са сред лидерите на новата партия на Костов във Варна.
Каквото и да говорят (или да мълчат) със сигурност същото е положението и в Пловдив и в София.
Просто няма разумна причина да е било различно.

Моделът “Костов” се мултиплицираше с еднаква сила (цялата държавна машина), опираше се на един и същи тип хора (безгръбначни) и преследваше една единствен цел (обогатяване на първо място на семейство Костови и на второ - на цялата клика).

Истината е, че модел “Софиняски”няма.
Стефан Софиянски въобще не е сред първопричините за несполуките на Столична голяма община, още по-малко може дейността му като кмет на София да бъде разгледана като абсолютен и неотменим фактор, довел до фатални последици. Просто Софиянски се опитваше да балансира и в началото, когато кликите в СДС бяха малко (и не толкова алчни), това му се отдаваше. Днес дори Хари Худини не би се справил с толкова много и разнопосочни интереси. Още повече, че споменът от голямото плюскане по време на правителството на Иван Костов все още е жив в главата на всеки партиен функционер, самоопределящ се като предан костовист.

Едно нещо не могат да отрекат даже най-големите врагове на Иван Костов.
Той създаде за всички тези безумно посредствени хорица, които по-късно сам нарече клиентела, американска мечта в български вариант – по време на управлението на Костов за броени дни от кебапчия се ставаше милиардер.
В онези времена приказките наистина ставаха реалност.

Днес тези приказки се носят от ухо на ухо по-бързо от скоростта, с която летят самолетите на Гад Зееви. По-бързо даже от скоростта, с която се умножават парите на проф. Григорий Лучански (бизнес партньор на Елена Костова) или Майкъл Чорни (“спонсор” на Иван Костов”).
И не се забравят.

Прокуратурата може и нищо да не направи по въпроса, но в народната памет лицето Иван Йорданов Костов ще си остане просто като онзи премиер, който се забърка в онези далавери.

Антон Луков