Докато Владка Соудкова гледала бебето си през есента на 1989 г., тя се надявала, че подемът в цяла Централна Европа, на който тя била свидетел през телевизионния екран, ще донесе свобода и избор на малката й дъщеря. Тя не е разочарована. На осемнадесет години Кристина има възможности, за които Владка и нейният съпруг, компютърен техник, са можели само да мечтаят, както и шансът да пътува и да учи, където пожелае.

"Съпругът ми излизаше да манифестира, а аз седях вкъщи, гледайки вълнуващите събития", разказва Владка, сега на 45 години, служителка. "Тогава започнахме да се надяваме, че нашите дъщери ще живеят в свобода, която ние нямахме. Сега можем да кажем, че нашите желания и надежди са осъществени". Но заедно с тази свобода и избор дойде и несигурността, надпреварата за придобиване на материална собственост, а за младите хора - и известна неопределеност за бъдещето им, с която техните родители не са преживявали.

В Унгария младите хора обърнаха гръб на парламентарната политика и излязоха на улиците. В Полша младите хора напускат страната, вместо да се опитват да градят бъдещето си у дома. "Нашите деца имат много повече възможности, но това не означава непременно, че им е по-лесно", казва Владка. Кристина, вече студентка, се съгласява: "Не мисля, че сме по-щастливи отколкото нашите родители са били на същата възраст".

Гледните точки на Соудкови отразяват усещанията във всички централноевропейски държави, които свалиха комунистическата система през 1989 г. Допитване на Ройтерс в Полша, Чехия и Унгария, което обхваща младежи, навършващи пълнолетие тази година, и техните родители показва, че всички ценят днешните свободи. Но много млади хора са неудовлетворени от живота си и се чувстват отчуждени от обществото, което техните родители се се борили да изградят.

Според социолози първото поколение, което ще израсне в Централна Европа след падането на Берлинската стена по-скоро ще бъде индивидуалистично и не особено заинтересовано от политиката или от поемането на обществени ангажименти по начина, присъщ на техните родители.

Хана Швида-Жемба, професор по социология във Варшавския университет, която е направила проучване за полската младеж, твърди, че много млади поляци не се интересуват от колективни ценности като гражданство, патриотизъм или лоялност към обществото. "Това, което е характерно, не е целта, към която те се стремят, а по-скоро чувството на несигурност и дори антипатия към света, в който живеят", посочва Швида-Жемба.

Най-впечатляващото доказателство за тази изолация от обществото, в която са родени младите хора в Централна Европа, се прояви в Полша, където цели 3 милиона души, повечето от тях млади хора, напуснаха дома си и емигрираха, много от тях с намерение да останат да живеят постоянно в други страни. Изследване, проведено в Полша миналата година, показа, че почти една трета от младите хора биха искали да се възползват от правото на пътуване, за да се преместят в друга страна, да се опитат да заживеят по нов начин и да се сдобият с материални блага, които не могат да си позволят у дома.

Павел Забоклицки, 27-годишен, през 2005 г. напуснал дома си в Полша, за да си намери работа в Англия, но се завърнал година по-късно. Той твърди, че неговите връстници емигрират преди всичко, за да търсят по-високи заплати. "Животът там е наситен с по-малко стрес. Тук постоянно се грижиш за пари", казва Забоклицки. Младите капиталистически икономики на Централна Европа предлагат безкрайни възможности и обещават всички неща, които могат да се купят с пари, но младите хора се оплакват, че не могат да си ги позволят.

"Когато бях млад, имахме пари да си купим апартамент, но нямаше откъде", казва Йоана Липчинска, 60-годишна, от полския град Лодз. "Сега има апартаменти, но няма пари, с които могат да се купят." 24-годишната дъщеря на Липчинска, Емилия, твърди, че животът на родителите й бил много по-сигурен, когато са били на нейната възраст. "Те имаха всичко, сервирано на поднос. Не им се е налагало да се борят, за да си намерят работа, или за да изкарват прехраната си. Всичко е било планирано за тях. Например, ако завършиш училище за шивачки, знаеш, че ще си шивачка до края на живота си. Животът е бил по-предсказуем и по-малко изпълнен със стрес."

Но Йола Крук, на 47 години, от Гданск смята, че животът на нейния 21-годишен син Лукаш, е далеч по-богат отколкото е бил нейния на неговата възраст и тя с радост се е отказала от сигурността в замяна на възможността за пътуване и наличието на голям избор. "Така че какво от това, че имаш гарантирана работа и заплата, ако стоките, които търсиш, винаги са дефицит. Какво е удоволствието да чакаш на опашка три часа, за да си купиш парче месо?"

Лукаш е ентусиазиран от възможностите, които предлага свободната инициатива, но не смята задължително, че те предлагат щастие. "Днес единственото нещо, от което има нужда човек, е добра идея, малко късмет, или тежък труд, и който и да било от тези фактори може да доведе до много голям успех", казва той. "От друга страна, ако тези неща липсват, човек може да се окаже в доста тежко положение".

"Моите родители са били по-щастливи на моята възраст. Днес гигантския избор от възможности пред нас е малко плашещ". Аня Здройевска, 16-годишна тийнейджърка от полския индустриален град Скерневице на запад от Варшава, е съгласна с това. "Сега нищо не е сигурно. Ако се проваля веднъж, мога да загубя всичко", казва тя. "Сега всички гонят парите."

Агенция Ройтерс /vsekiden.com