Младен Енчев е един от основателите на СДС във Варна. Завършва Институт за културно-просветни кадри през 1975г. От 1997г. вече не участва в активния политически живот на страната. В момента разпространява вестници, пише детски книжки и мюзикъли.

- Г-н Енчев, как се зароди идеята за създаване на местен СДС?
- Идеята се зароди в началото на 1989г. Тогава се създаде клуб за подкрепа на преустройството, който беше натоварен с идеите на Горбачов за откритост и гласност. Тогава клубът беше в София и радио “Свободна Европа” излезе с програмната си декларация. Тези, които слушахме, преценихме, че предстои самосрутване на БКП. После се появи комитета за религиозни права в Търново, след това дойдоха бойкотите на турците в България. Мисля, че тогава те тогава бяха прави. Но в момента тяхното ръководство отива в другата крайност – власт на всяка цена. Изглеждаше, че основният им проблем е смяната на имената, а всъщност беше властта.

- Мислите, че още от тогава са имали амбиция за власт?
- Разбира се, че имаха амбиция, но нямаха потенциал. Както каза Доган по-късно “Толкова може да възприеме на този етап българина.” Не искаха министерства, не искаха нищо, а сега са готови да консумират цялата власт.

- Защо спряхте да се занимавате с политика?
- С политика не се занимавам вече, защото според мен капацитетът ми се изчерпа, когато започнаха игрите в политиката, а те започнаха още преди 10-и ноември 1989г. Всичко беше планирано още преди това. Критики срещу Лилов и Луканов бяха така подготвени, че в рамките на няколко месеца да се освободи енергията на българина, а в рамките на няколко години да се възвърне икономическата и политическа власт. От 1997г. вече не се занимавам с политика. Преди това бях кметски наместник на кметство Възраждане след местните избори, но след това видях, че хората, които бяха поставени на съответни места в общината нямаха нищо общо с тогавашната синя идея. А тя всъщност е сива идея вече – безлична. Защото в първия етап бяха влезли хора с помисли да не правят много ОФ. Да се съберат левите сили - тогава бяха земеделци, социалдемократи, комунисти и след това с помощта на една чужда сила да се саморазправят с всички, уж от своя кръг. Но ние не пожелахме да направим това за разлика от София – те направиха кръгла маса, а ние категорично отказахме. Във Варна първо се създаде КОДС – конфедерация на обединени демократични сили, и после след като се създаде софийския СДС. Ние възприехме на принципа на вертикалната структура тяхното наименование и за Варна, което за местно ниво според мен, беше грешно, защото там се толерираха вертикални идеи, които водят или до тоталитаризъм, или до сегашното положение, което сами виждате какво е – и в НДСВ, и в ДПС, а за БСП да не говорим – там винаги са си били терористи. Атентатът за тях е цел за постигане на власт. А ДПС според мен е една военизирана партия. Там всеки знае за кого гласува. Докато НДСВ е един конгломерат, една еклектика.

- Нямат ли според вас десните партии еднакви ценности, еднакви идеи, защо не могат да се обединят?
- Тук сте абсолютно права. Ако погледнете предизборните програми на всички партии, включително и на БСП, те не се различават. В този случай според мен става въпрос за това кой да води бащина дружина.

- Тоест, според вас, те не могат да изберат лидер?
- Според мен, не искат да изберат.

- Какво означава да не искат? Просто никой не иска да направи компромис?
- Точно така, просто никой не иска да направи компромис. Значи, има два вида коалиране – едното е предизборно, другото – следизборно, както е в случая на т.нар. тройна коалиция и тогава се появява квотния принцип. И това, което трябва да направят в момента ДСБ, СДС и ГЕРБ е да направят предизборна коалиция, като всеки от тях трябва да гарантира, че няма да иска квотни места, а на принципа на правителствено-националното спасение да се търсят професионалисти, да се търсят хората, които да свършат работата.

- Ако имаме обединена десница, кой според вас е най-подходящия единен лидер?
- Труден въпрос. Аз лично мисля, че Иван Костов трудно би предал лидерските си амбиции на някой друг. Не приемам и бойко Борисов за най-подходящ, защото когато се деполитизира полицията от армията, Борисов напусна, тъй като не искаше да се деполитизира. Мисля, че лидер в истинския смисъл на думата десните не могат да имат. Дори и да бъде избран някой, той няма да бъде представителен за много от десните избиратели. Според мен трябва да се търси друг начин на коалиране. Ако беше преди 20 години щях да посоча Неделчо Беронов като най-подходящ, защото той не измени на нито един свой принцип. Нека всяка партия да си има лидер, но да има едно общо управление на професионалисти. Целта на голяма част от политиците не е да упражнят десния вот, а просто да стигнат до властта и да се реализират. Десните също имат вина за сегашната ситуация в страната.

- В какво се изразява тя?
- Във вождизъм. Виждате срамните реплики на Юруков и на Яне Янев. Такива машинации стават в БСП, сдават властта, и въпреки всичко виновните остават вътре в политиката, даже ги издигат.

- Одобрявате ли бойкота, който организира обединената десница в деня на съединението?
- Мисля, че в момента трите партии, които смятат да се коалират тръгнаха по най-правилния път – срещи със синдикати, с НПО, дори и с граждани. Но въпросът е как от тук нататък ще се развият те, как ще намерят общ език. Защото езикът на политиката е не е само компромиса, езикът на политиката е преди всичко принципа. И ако отстъпиш от принципите си в някакви допустими граници, ти не си направил големия компромис. Той се състои в това да забравиш програмата и принципите си в името на някаква собствена реализация. И тук искам да ви кажа едно мое разсъждение. Аз разглеждам днешната тройна коалиция като една игра на карти – блато, в която ръцете се разпределят 3, 5, 8, какъвто е и сегашният принцип на управляващите.

– Мислите ли, че трябва да има подобни протестни действия и на местно ниво?
- Да, разбира се. Ние все пак сме морската столица на България. Така, или иначе събитията, които се разиграха дори и преди 20 години бяха най-силни в София и след това във Варна. Бойкотът трябва да бъде национален. А основната задача на медиите е да имат отношение. Аз знам, че те не правят политиката, а я отразяват. Но трябва да я отразяват много мъдро и точно, така че действителния потенциал на гражданите да бъде отразен в максимално точни позиции.

- Вие сте един от основоположниците на местната организация. Сегашната ситуация в СДС оправдава ли очакванията, които сте имали по време на нейното създаване?
-Тогава ние не бяхме политици, което е много важно, бяхме лаици, недоволници и хора, които искат нещо да се промени, но не знаят как да го направят.

- Радвахте ли се на повече респект и мислите ли, че имахте повече власт когато създавахте организацията?
- В началото инакомислещите от тогавашния режим нямаха абсолютно никаква власт. Събирахме се по кафенета. Имахме заседание на тогавашния координационен съвет на СДС, в който влизаха и “Подкрепа” и ДПС дори, което се правеше в мазата на базар “Левски”. Хората правят ремонти, а ние заседаваме! За каква власт става въпрос! Така беше до 1990г., когато ни беше предоставена бившата сграда на СДС срещу хотел “Черно море”. Едва тогава започнахме да имаме организиран живот, да има партийна дисциплина.

- Успяхте ли да осъществите идеите, които имахте в началото?
- Накараха ни да ги осъществим, в смисъл такъв, че съответните структури ни дадоха пълна възможност. Всичко това, което изглежда като мит в миналото ние го искахме с ясното съзнание, че трябва да се научим да управляваме и да бъдем почтени и коректни.

- Кое е най-важното нещо според вас, което успяхте да постигнете?
- Смяна на системата. Искахме я не само ние, искаха я и левите. Заменихме плановата икономика с пазарна от една гледна точка и многопартийна система от друга. Тогава много силно се засягаше и екологичната част. Но интересното е, че всички програми си приличат като капка вода, а в крайна сметка консенсус не успяхме да постигнем.

- Имаше ли планирани идеи, които не успяхте да осъществите?
- Не можахме да осъществим раздържавяването в неговата най-правилна форма, защото 1992г., когато СДС спечели властта вместо да се направят оздравяващи съвети за селското стопанство, те си направиха други съвети. През 1993г., цялата страна беше една кебапчийница, тогава се колеха масово животни. Всичко стана стихийно, по най-неправилния начин.

- Кой според вас има вина за това?
- Виновни сме всички ние – първо е виновен целият български народ, за това, че не можа в огромната си сила и общност да се пребори с насадените му принципи на социализма. Размиването на принципи на политическо поведение е огромно.

- Вашето послание към сегашните управляващи?
- Искам просто да живея в едно нормално общество. И преди всичко искам да живеете вие младите. Ние вече сме малко отишли напред, защото не можеш на 60 години да имаш някакви свежи идеи. Просто младите трябва да се търсят задължително. Вярно е, че опитът си дава своето отражение, но мисля, че младите задължително трябва да имат място в политиката. Трябва да ги търсим като свежа мисъл, а не само за раздаване на листовки. Те, в момента, в това огромно информационно общество, имат много информация, която не трябва да подценяваме.

- Какъв е пътят на младите, за да стигнат до политиката?
- За да влезе един млад човек в политиката трябва първо много да е чел. Аз например никога не съм бил комунист, но винаги съм познавал тяхната история. Трябва да има представа за това, което иска, за обществото, в което иска да живее, да почерпи опит от миналото и да има ясна визия за бъдещето.
Елена Кирова