Наистина ли ГЕРБ във Варна има сериозни намерения за ликвидация на т.нар. модел “Варна”? Защото, по този начин, по който го правят, е много съмнително, че ще стигнат далеч.
Моделът “Варна” има две лица - Кирил Йорданов & Борислав Гуцанов. Как действат те? Как работи моделът “Варна”? Това със сигурност е най–важният въпрос, който стои пред ръководството на варненската организация на ГЕРБ. Към днешна дата те едва ли си дават сметка, че за тях отговорът на този въпрос е…на живот и смърт.

Мислят си, че са силни, и че силата ще бъде с тях едва ли не винаги.
Ако знаят само колко много мислене им предстои. Само ако знаеха!
В края на краищата, историята не започва от Павел Димитров и лошото е, че не е ясно дали той го знае.
Виж, когато всичко свърши, той ще е първият научил.
До тогава, разбира се, има известно време. Тик-так! Тик-так!

Във Варна представители на управляваща в България партия през годините са били Добрин Митев, Благой Димитров и Стилиян Севастиянов (СДС, ДСБ), Борислав Ралчев (НДСВ, БНД) и Петър Димитров (БСП).
Мъжете преди Павел Димитров също разполагаха със сериозни лостове на влияние в собствените си партии, имаха реална власт и не на последно място силни местни организации зад гърба си.
Днес всички те са обезличени!

И това стана по един и същи начин. Чрез матрица наричана за краткост модел “Варна”!
Първо загубиха лостовете за влияние в собствените си партии. Коварството, с което бяха ерозирани позициите им, е чудовищно. От една страна галеха самолюбието им на “фактори”, от друга НЕизменно ги притискаха да действат… като такива. При което, сблъсъкът с истинските фактори (без кавички) става неизбежен. Да вземем за пример Борислав Ралчев - вероятно най-близък по излъчване до Павел Димитров. Варненската депутатска група на НДСВ неизменно попадаше в капана да се себедоказва чрез отстояване на местни интереси. От тях се очакваше да бранят субсидиите на Варна при съставяне на държавния бюджет, например. И те го правеха искрено. Което само по себе си е смешно.
Депутати НЕ могат да имат местни интереси! Нито им е работа да бранят местните интереси.

Точно обратното е. Техните интереси са в София. Първоначално да се научат, после да се закрепят и накрая при възможност да разширят влиянието си. Там! В София!
Местни интереси имат онези… над тях. Бойко Борисов може да има интереси във Варна, Павел Димитров - НЕ може.

Павел Димитров може само да се грижи за интересите на Бойко Борисов във Варна и то ако му разрешат. Ако в плановете на Бойко Борисов има място, предвидено за председател на варненския общински съвет, то няма сила на Земята, която да му попречи. Но ако въпроса подлежи на обсъждане, тогава ситуацията е коренно различна – Павел Димитров едва ли ще е сред хората, поканени на седянката при премиера.
Затова, всеки път когато Павел Димитров се засили да отстоява някакви местни каузи (особено на своя глава), той работи срещу себе си. И ако не разбере тази проста истина днес, когато все още не е късно, утре... главата му ще е трофей в кметския кабинет.

Онези, двамата! Йорданов & Гуцанов! Те определено са схватливи момчета. Те на практика интегрираха модела “Варна” вътре в правилата без да ги променят. Докато други се набутват да защитават интересите на Варна, те - как беше -… те знаят пътя нагоре. Не спорят. Не водят войни. И чакат! Когато им се обадят от горе, те слушат – не защитават каузи.

Те са наясно, че следващия етап е логично неизбежен. След като Павел Димитров загуби позициите си в ГЕРБ, не след дълго ще загуби и властовите си позиции. И това ще е началото на края.

Павел Димитров все още има шанс, ако наистина има сериозни намерения за ликвидация на т.нар. модел “Варна”.
Просто трябва да се убеди, че битка, като тази срещу модела “Варна”, се печели само по един начин – със съюзници! И още нещо! Мястото на битката НЕ е във Варна, а е в София.

Колкото до местните неволи - след като Йорданов & Гуцанов имат проблем (примерно) с бюджета… нали знаят пътя нагоре? Прав им път. Колкото по нагоре, толкова по големи стават и споровете. Просто е! Светът НЕ се върти около Варна, така че НЕ е задължително и държавния бюджет да се върти около субсидиите на Варна.
Работа на Павел Димитров НЕ е да защитава интересите на Варна, а на началниците си.

Ако той проумее тази проста истина ще има шансове за успех, което в политиката си е равносилно на оцеляване. Неговото оцеляване пък най-вероятно ще е първият пирон в ковчега на т. нар. модел “Варна”.
Антон Луков

П.П. Има само един, единствен случай в най-новата история на Варна, който евентуално би могъл да се използва като сериозен контрааргумент, на изложените тези.
Изключението е Добрин Митев!
Митев обслужваше точно интересите на Иван Костов във Варна и загуби. Факт!
Истината обаче е, че бяха сгрешени приоритетите на Костов, а не действията на Добрин Митев.