Едва ли има наблюдател или политик, който при импровизирана анкета днес да не ви увери, че НДСВ със сигурност ще изгуби местните избори през 2003 г. (Тук изключваме самите ендесевейци - поради тяхната естествена пристрастност и неестествена наивност.)
Управляващата партия на Симеон Сакскобургготски е лесният за прогнозиране губещ - всички врели и кипели политикани й предричат колосално фиаско при общинския вот. Не че няма защо: откак взе властта на 17 юни 2001 г. царят-премиер инкасира само изборни загуби (Петър Стоянов бе лично негова тежка грешка, за "частичните" провали в Благоевград и Русе вина носят депутатите му). Освен това спецификата на общинските избори предполага добра селекция и силни, качествени кадри по места - нещо, с което новооснованата партия НДСВ не може да се похвали. (Тя дори по устав няма регионални структури, а само някакви "назначени" отгоре координатори.)
Изобщо, не е трудно да се предскаже как капанът ще щракне около премиера през ноември 2003 г., как опозицията ще подеме рефрена за "подменения народен вот" и ще почне да клати яко клона на правителството, за да предизвика предсрочни парламентарни избори. Като добавим към това и вътрешните брожения в царската група, плюс ония свободни лобистки електрони, които само чакат сигнал отвън, за да се откъснат от царската орбита, и песимистичният за управляващите сценарий е в кърпа вързан.
Но има и оптимистичен сценарий. Може да звучи невероятно, ала съществува възможност, която при правилно отиграване би донесла

съвършено неочаквана победа на НДСВ на местните избори

Е, не в цяла България, не в повечето й региони, но в самото сърце на държавата - в столицата София. Което ще бъде достатъчно, за да умие очите на управляващите и те на финала да заявят, че вотът за тях не е бил подменен, а изборното статукво от 17 юни 2001 г. е съхранено.
Бъдещият "спасител в ръжта" не се нарича Стефан Софиянски. Не се усмихва често, гледа страшновато и има рекорден рейтинг, за който всички политици от 12 г. насам могат само да мечтаят. Масовата публика го харесва абсолютно безотказно и ако законът позволяваше на Бойко Борисов да се кандидатира във всяко едно кътче на България, без съмнение навсякъде щеше да излиза победител.
Сегашният главен секретар на МВР е единственият скрит коз, с който разполагат царят-премиер и партията му НДСВ, за ключовите избори в София, а чрез тях и за по-нататъшна легитимация на властта си. Той е сигурното им, чудодейно избавление, своеобразен "deus ex machina", тяхната приказна "палочка-вьiручалочка". Ако сегашните управляващи вземат решение за издигането на "генерала на народа" за столичен кандидат-градоначалник, той може да им спечели изборите още утре дори - без никаква кампания. И това не е шега.
Ала, както знаем, всяко просто и очевидно решение може да остане нереализирано поради сложни сметки. В случая с Борисов и хипотетичното му участие в кметската надпревара за София те могат да изглеждат така:
1. Ама защо да се караме със Стефан Софиянски.
2. Ама защо да си създаваме алтернативен център на власт.
3. Ама защо да правим от един бивш пожарникар и бодигард политически и икономически независим субект, и въобще трябва ли да го правим втория човек в държавата (що се отнася до изпълнителната власт, това си е така).
4. Достатъчно лоялен ли ще е Борисов към нас (разбирай под "нас" лично Симеон Сакскобургготски, царското семейство, партията НДСВ и "юридическото" лоби, което я управлява).
По въпроса за Софиянски отговорът би бил сравнително лесен, ако приоритетни са не емоциите, а рациото. От прагматична гледна точка за премиера-цар е далеч по-изгодно столицата да се ръководи от човек, произлязъл "от шинела му", вместо от някакво "завещание" на СДС. Освен това, след цели два мандата и в светлината на евентуален трети, настоящият кмет изглежда доста изчерпан.
Съмнително е впрочем

дали Софиянски изобщо ще успее да стане пак столичен градоначалник

Шансове има, но те не са чак толкова големи - дори и при официална коалиция на новата му партия "Свободни демократи" с НДСВ и произтичаща от това царска подкрепа.
Когато Сакскобургготски и приближените му обмислят дали да дадат поддръжката си за Софиянски, трябва да имат предвид няколко неща. Първо, София продължава да е синя и никога не е преставала. В столицата са най-твърдолинейните седесари, за които Софиянски е просто предател и подлежи на незабавно изхвърляне от кметството на "Московска". Т.е. срещу настоящия градоначалник ще има наказателен седесарски вот. Приказките за общ десен кандидат през 2003-а са залъгалки за наивници. Трябва да минат години, за да протече някакво обединение в дясното - раните са още пресни, а реваншистките настроения си бълбукат под повърхността.
Ясно е, че СДС ще има собствен кандидат за София, тъй че на Надежда Михайлова й предстои да решава тежка задача. Колкото по-слаб е синият избраник (например новата лидерка на СДС-София Евдокия Манева), толкова повече се улеснява задачата на останалите участници в надпреварата. Ако обаче Михайлова действа решително и извади силен съперник на Софиянски, може да пожъне голям личен успех - особено ако НДСВ пасува или пък подкрепи настоящия градоначалник.
Най-нетрадиционният и сензационен вариант, който би могла да разиграе Михайлова, е

да лансира за кандидат-кмет сегашния конституционен съдия Георги Марков

Неговият мандат в КС изтича през октомври 2003-а и веднага след това той ще се завърне в политиката, ала не е ясно в чий лагер. Марков тъй и не напусна СДС, макар да се дистанцира навремето от кръга "Костов". Сега е близък и с Надежда Михайлова, и със Симеон Сакскобургготски (в НДСВ дори лобираха за издигането му за кандидат-президент). Самият Марков проявява сантименти към СДС, откъдето тръгна преди 12 г. Ала не е сигурно дали Михайлова, въпреки добрите си взаимоотношения с него, ще съумее да прокара кандидатурата му в самата партия. Сините столичани помнят с добро юриста като един от авторите на реституционните закони, с които бяха върнати малките магазинчета, той е и дългогодишен юрисконсулт на общината. Ала в екипа на Михайлова има хора като Едвин Сугарев, които със сигурност ще се противопоставят за Марков.
Но да се върнем на Софиянски. Без седесарските гласове той ще остане с подозрителен по размер собствен електорален ресурс. Колко точно ще е той, можем само да гадаем. Да си спомним обаче изборите от 1995 г. - тогава СДС бе стигнало дъното си в София, БСП бе дошла преди по-малко от година на власт с абсолютно мнозинство, писъци срещу кабинета "Виденов" още не се чуваха. Деморализираните от скорошната загуба десни се разделиха и Народен съюз издигна за столичен кмет доста популярната като бивш служебен премиер Ренета Инджова. А единственото, което тя успя да направи, бе да прати синият кандидат Софиянски на втори тур.

---

Продължава тук.