Продължение...

---

По традиция СДС взима кметското място в София от раз -

с над 50% от бюлетините (така бе с Янчулев през 1991 г., така бе със Софиянски през 1999 г.). Само когато дясното е било разделено (като при случая с Инджова, която взе около 17%), се е стигало до балотаж. Но на втория тур СДС без проблеми отново е биел.
БСП и кандидатите й по принцип са обречени в София, затова досега този вот е бил по-скоро инструмент за разместване на вътрешнопартийни пластове, отколкото сериозна надежда за победа. Но все пак левите имат гарантирани най-малко 20% от гласовете. Те може да станат и повече, ако левицата неочаквано извади някой атрактивен и авторитетен кандидат, който да им обере не само гласовете на ядрото, но и на периферията. Ако обаче извади играния вече Румен Овчаров, изненади не се очакват.
В крайна сметка има опасност Софиянски да се окаже в ролята на Инджова и с близки до нейните проценти дори ако бъде подкрепен от управляващото НДСВ. На последните президентски избори видяхме, че подкрепа "по принцип" от НДСВ няма. Царските гласове не са организирани. Симпатизантите на Сакскобургготски, първо, са вече разколебани, и второ, понеже по произход са бивши сини и бивши червени, гласуват мажоритарно и пускат бюлетините си само за ония кандидати, които припознават като свои. Ето защо при силна конкуренция от страна на СДС и БСП техните отколешни симпатии може наново да бъдат пробудени, още повече, че Софиянски отдавна не е безспорният столичен кмет.
Следват още логични въпроси: защо му е на царя-премиер втори Петър Стоянов (тоя път без осигурените седесарски гласове дори)? Защо са им на царистите негативите от поредната тежка изборна загуба? Защо им е нужно да дадат без бой на СДС управлението на столицата заедно с всичките й ресурси, щом имат и полезен ход, и човек, който ще им донесе победа? Ако за Симеон запазването на добрите отношения със Софиянски е по-съществено от жизнено важния за стабилността на правителството му изборен успех в София, това няма нищо общо със здравата политическа логика.

По-лоялен от бившия си бодигард Сакскобургготски едва ли ще намери

Борисов почти боготвори царя и ако Н.В. му възложи лично да спасява каузата - с участие в избори, няма да откаже. И без това дрехата в МВР явно взе да му отеснява. "Генералът на народа" е амбициозен, свръхактивен, умее да напипва пулса на средния българин и да говори на езика му. Но не е особено послушен - признава за безспорен авторитет само премиера и непрекъснато се дърля с началниците си. А началниците му са много - министър, няколко зам.-министри... Та защо да не му се хареса да си смени амплоато и да се отърве от твърде многото босове? Кметският пост в София би му дал много по-голяма самостоятелност, достатъчно свободна територия за реализиране на амбициите му.
Не се опитвайте обаче да набутате Борисов в дрехите на усмихнатия Софиянски. Той е за

друга роля - на градоначалника "тип шериф"

Тя би паснала идеално на генерала. Нима в София няма престъпност, а столичани не се нуждаят от повече сигурност? Нима не е време да се подгони най-после корупцията и мафията, а софийските училища да се изчистят от наркотрафикантите? Колкото до бизнесзадълженията на този пост, Борисов и с тях ще се справи - до миналата година беше собственик на просперираща частна фирма. А и е достатъчно, за да си вземе добри помощници за това, което не му иде достатъчно отръки.
Такъв кмет "тип шериф", със здрава ръка срещу бандитите, мафията и корупцията, бе градоначалникът на Ню Йорк Рудолф Джулиани. Той трябва да посети скоро България по покана тъкмо на Борисов. "Генералът на народа" би могъл да провиди в бившия нюйоркски кмет свой образец. Още повече, че като типажи те донякъде си схождат. Джулиани участва лично в спасителните операции в Световния търговски център на 11 септември 2001 г. наравно с подчинените си пожарникари и полицаи и това му донесе световните овации. Израсъл в Бруклин, в семейство на пожарникари, полицаи и бандити, с диплома на адвокат, с кариера на прокурор с над 4000 присъди за корупция в полицията, Джулиани е днес един от символите на Америка. След като става кмет на Ню Йорк през 1994 г. той намалява убийствата и престъпленията в града наполовина, изхвърля мафията от бизнеса с прибирането на боклука и така намалява цената на услугата с 80%, прекратява и контрола на организираната престъпност върху държавните поръчки.
Тъй че Борисов има от кого и на какво да се учи. Ако му позволят.

МИРА БАДЖЕВА
В-к “Сега”, 1 юли 2002